„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Автор: Антоан Лорен
Издателство: Факел Експрес
Година: 2017
Страници: 192
превод от френски: Валентин Маринов – Пело
Заглавие на френски:La Femme au carnet rouge

Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.

Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор. Нататък „Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Реклами

Забравени тайни в „Бургундските дневници“

Автор: Ан Ма
Издателство: ЕРА
Година: 2018
Страници: 280
превод от английски: Красимира Абаджиева
Дизайн на корицата: Фиделия Косева

Студеният и неприветлив месец февруари е озарен от два празника – св. Валентин и Трифон Зарезан. Ако харесвате романтичните истории и обичате хубавото вино, то няма по-подходящо четиво от романа „Бургундските дневници” от Ан Ма, с които да отбележите тези празници.

Романът примамва още със заглавието си, което обещава история за вино и още нещо. Главната героиня Кейт мечтае да стане сомелиер, но за да постигне това е необходимо да усъвършенства уменията си в разпознаването на френското вино. Тя заминава с неохота за Франция за семейното имение, управлявано от братовчед ѝ. Кейт се надява да успее да почерпи познания от източника. Нежеланието ѝ да се върне във Франция се дължи на старата ѝ любов, Жан-Люк, с когото някога е правила планове за съвместно бъдеще. Нататък Забравени тайни в „Бургундските дневници“

Вкусни рецепти за „Пикник в Прованс”

Автор: Елизабет Бард
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 384
Оригинално заглавие: Picnic in Provence: A Memoir with Recipes
превод от английски: Катя Перчинкова

Елизабет Бард повежда читателя на вкусно пътешествие в „Пикник в Прованс”. Този мемоар продължава историята на Елизабет и Гуендал след тяхното „и заживели щастливо” от „Обяд в Париж“. Двамата очакват дете и при една почивка в малкото градче Серест в Прованс откриват очарователна къща за продан. След известно обмисляне решават да направят сериозна крачка и от Париж да се преместят и да заживеят в точно тази стара къща в Серест. Така за двамата започва ново кулинарно, и не само, приключение. Те не просто сменят местожителството, но и решават да се впишат в малката общност, защото има огромна разлика да бъдеш на притегателно туристическо място като посетител и да си част от неговия местен бит и колорит.

Ако в кулинарните мемоари търсите повече от рецептите, то тук можете да видите Прованс (както и Франция) през очите на чужденец, което винаги добавя нова интересна гледна точка. Но имайте едно наум, че някои от нещата, които Елизабет намира за изключителни във Франция, идват от позицията й на американка. За човек, който е израснал в държава, в която доста от детските грижи са платени, е нормално да има едно голямо „УАУ“ за страна, която е далеч по-социална в това отношение.
Нататък Вкусни рецепти за „Пикник в Прованс”

„Парижката книжарница”, която лекува болката

Автор: Нина Георге
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 336
Оригинално заглавие: Das Lavendelzimmer
превод от немски: Ваня Пенева

Книгите са прозорец към света. Сигурна съм, че всеки е чувал този израз. И той е истина, защото зад страниците се крият милиони светове, които са неизчерпаем източник на идеи, вдъхновения, прозрения и въобще всичко, което можеш да си пожелаеш. Но в „Парижката книжарница“ от Нина Георге те са и още нещо – лекарство за всякакви душевни болки.

Жан Пердю е отворил на кораба си „Лулу“ своята Литературна аптека, в която продава книги на клиентите според това, което ги измъчва. На всекиму препоръчва четиво, което би облекчило тъгата, любовната мъка, разочарованието, загубата на близък човек и т.н. Така минават дните на Пердю, докато едно скрито писмо не разчупва черупката, зад която се е крил от години. Защото, макар Жан да помага на другите, той самият не е намерил лек за собствената си мъка. Преди двадесет и една години неговата единствена любов, Манон, го е напуснала и той е продължил живота си, просто съществувайки, но не и живеейки.
Нататък „Парижката книжарница”, която лекува болката

Гурме разходка из Франция с „Една година в Париж“

Автор: Ан Ма
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 288
Оригинално заглавие: Mastering the Art of French Eating
превод от английски: Славянка Мундрова-Неделчева

Както подсказва заглавието на ревюто, „Една година в Париж” от Ан Ма е кулинарен роман, който, за разлика от другите книги на подобна тематика, представя френската кухня по един нов и оригинален начин.

Повечето мемоари избират да покажат само определен регион от страната, като най-често експлоатираните места са Тоскана (Италия) и Прованс (Франция). Обикновено лирическият герой/героиня купува/наема къща и започва да преоткрива семплия начин на живот, местните колоритни образи и, разбира се, традиционната кухня, от която неизменно е във възторг. В това няма нищо лошо и независимо от изобилието на подобни сюжети, те не омръзват, защото винаги е интересно да прочетеш как някой е намерил своето място и най-вече как го е усетил. А колкото хора, толкова и различни гледни точки.

И все пак, освежаващо е да попаднеш на книга, която бяга от тази рамка и представя френската кухня под един съвсем различен ъгъл. Защото Ан Ма е избрала да се разходи из различни провинции във Франция и да разкаже на читателя историята зад рецептата, с която е известен даден регион. А това, освен богатата информация, носи и изненади. Като например палачинките от брашно от елда, които се оказаха традиционно ястие за Бретан. Нататък Гурме разходка из Франция с „Една година в Париж“