„Смъртни белези” за спомен

Автор: Вероника Рот
Издателство: Егмонт България
Година: 2017
Страници: 464
превод от английски:
Заглавие на английски: Carve the Mark

Quis custodiet ipsos custodes?

„Смъртни белези“ от Вероника Рот спада към така нашумелите напоследък антиутопични романи, предназначени за тийнейджъри, чиято популярност се корени не само в широката младежка аудитория, но и във факта, че някои от тях се екранизират.

Рот е позната с успешната си трилогия „Дивергенти“, която спечели сърцата на мнозина. В новия си роман „Смъртни белези“ тя отново е стъпила върху темата за социалното неравенство, но сега освен положителния отзвук, книгата й донесе и критика. Вероника Рот беше обвинена в расизъм, тъй като описва две враждуващи нации – от белокожи и тъмнокожи (чиято държава е под диктатура). Вярвам, че целта на едно ревю е не само да представи какво се случва в книгата и какви са личните впечатления, но и да даде обективна информация за историята, автора и идеите залегнали в произведението. Ето защо ще изтъкна, че намирам подобни обвинения за безумни, не само защото действието се развива в неизвестна галактика в бъдещето, а и защото никъде в романа не се посочва и не се говори за висша раса.

Що се отнася до сюжета, действието се развива в неопределено бъдеще в неизвестна галактика, обитавана от различни народи. Една от планетите е заселена от две враждуващи нации – тези на Шотет и Тувхе, всяка със своя бит и култура и дори собствено име на планетата. Кой пръв е пристигнал е спорно, точно като въпроса с яйцето и кокошката. Всъщност борбата за територия и собственост е стара колкото света. Примери от близкото, далечното и много далечното минало колкото искате. В Шотет властва диктатура, с всички прийоми и средства на режима – изкривяване на информацията с цел манипулация на населението, забрана да се изучават чужди езици и липса на основни необходими продукти, като например лекарства. Такива са достъпни само за избрания елит, близък до властта. Все познати похвати на едно общество под диктатура. Нататък „Смъртни белези” за спомен

Реклами

„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова

„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги. Нататък „Всичко, всичко” е любов

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си

Да се намериш на „Островът на изгубените”

Автор: Мелиса де ла Круз
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 277
Оригинално заглавие: The Isle of the Lost
превод от английски: Ирина Денева-Слав

Напоследък дните ми се запълнени само с ангажименти и дълги работни часове под напрежение и колкото и да ми се иска да кажа, че съм готова да се посветя на купа книги, които се трупат и ме чакат, истината е, че имам сили само да се пъхна в леглото. А ако ми остане малко време за четене, то искам нещо, което да ме развесели, разтовари и пренесе далеч от натоварената ми и отговорна действителност. Затова зарязах всичко, което съм събрала на нощното ми шкафче (в киндъла и къде ли още не вкъщи), и с огромно удоволствие изчетох „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз.

Авторката проследява съдбата на децата на някои от най-големите злодеи от филмите на “Дисни” по популярните детски приказки. Това са Мал (дъщерята на Злодеида), Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил). Както подсказва заглавието на романа, всички злодеи са заточени на Острова на изгубените, откъснат от света и без капчица магия. Всички лоши имат деца, които ходят на училище, където се учат да бъдат… ами, лоши и от тях се очаква да надминат по злодеяния своите родители.

Междувременно в кралство Аурадон, добрите герои от приказките се наслаждават на своето „и заживели щастливо”. Бен, синът на Бел и Звяра, е на път да заеме престола на кралството и да започне да взема решения като владетел. Само че идиличното щастие не е такова за всички жители, а Бен отчаяно иска да накара родителите си да се гордеят с него.

Същото искат и Мал, Иви, Джей и Карлос, които не отговарят на очакванията на своите зли родители. Пред тях неочаквано се открива възможност да се докажат като злодеи, когато една случайност разкрива, че в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око на Злодеида, което може да върне магията и да позволи на всички да избягат. Мал, Иви, Джей и Карлос обединяват усилията си в търсенето на магическия жезъл, водените от различни (не съвсем благородни) подбуди, но по пътя ще открият нещо съвсем друго – приятелство, саможертва и куп неща, които са всичко на което са учени да не бъдат.

Признавам си, че с удоволствие се завърнах към любимите си „Дисни“ герои, макар и ново поколение. Беше интересно да се види гледната точка на „лошите”, а и нали всяка приказка отразява духа на епохата, в която живеем, хареса ми идеята на авторката да покаже, че няма абсолютно зло и за всяко нещо си има причина. По същия начин няма и абсолютно добро. В миналото, което е било доста по-крайно и жестоко, приказките са били черно-бели. Но сега живеем в свят, в който все пак, преди да лепнеш етикета на някого, се опитваш да видиш и неговата гледна точка (надявам се да е така). Затова и книгата със сигурност, ще накара малките си читатели да се замислят за доброто и злото и какво означава да намериш себе си, а не просто да следваш стъпките на мама и татко.

„Островът на изгубените” се явява предистория на игралния филм „Наследниците” на „Дисни:, чийто трейлър може да видите в края на ревюто. А аз лично мисля скоро да го изгледам и да зарадвам детето в мен.

Ревюто е публикувано в Аз чета.

Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”

Автор: Ава Дилийра
Издателство: СофтПрес
Година: 2015
Страници: 304
Оригинално заглавие: Love Letters to the Dead
превод от английски: Александър Маринов

„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра е от онези young adult романи, които представят мислите, терзанията и тревогите на тийнейджърите много точно. Успяват да предадат прости, но силни послания, без да са претенциозни или досадни. Същевременно книгата е тъжна, без да е мелодраматична.
Сюжетът се върти около 15-годишната Лоръл, която в началото на учебната година получава домашно по литература да напише писмо до мъртъв човек. И така започва всичко. Лоръл не предава писмото си, което е адресирано до Кърт Кобейн, а продължава да пише нови писма до различни починали известни личности. И лека полека нейната история се разгръща.

Разбираме, че по-голямата й сестра Мей е умряла шест месеца по-рано, родителите й са разделени, а тя е избрала да учи в ново училище, в което никой не я познава. Лоръл се опитва да намери себе си, да преодолее загубата на сестрата, която е обожавала и е за която е вярвала, че знае и може всичко. Тя все още преживява раздялата на родителите си и липсата на майка си, която е абдикирала и е заминала в друг щат. Наред с това я тревожат типичните тийнейджърски вълнения – откриването на приятели и собствено място, както и първата любов. Нататък Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”

„Гибелна вълна“ се надига

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 361
Оригинално заглавие: Rogue Wave (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„Гибелна вълна“ на Дженифър Донъли започва там, където свършва първата част „В морските дълбини”. В последния момент русалките успяват да избягат от Трахо и войниците му, но са разделени и всяка от тях поема на път, за да намери талисмана на мага, чиято наследничка е.

Серафина отива в Атлантида, за да потърси повече информация за магическите талисмани. Към нея се присъединява Линг и двете успяват да научат, че това са скъпоценни камъни, подарени на шестимата магове от боговете. Единственият оцелял маг от разрушената Атлантида е Мероу и тя е разпръснала камъните из различни краища на дълбините. Сега русалките трябва да тръгнат по следите, оставени от нея, за да ги намерят. Серафина поема сама към Миромара, където я очакват още по-неприятни изненади и разкрития. Предателства, които не е предвидила, но и любов, която е смятала за изгубена.

Нийла се озовава в собственото си кралство Матали, но е посрещната с недоверие. Родителите й смятат, че все още е разтърсена от скорошните събития и не вярват на нищо от това, което им разказва. Нийла трябва да се пребори със самата себе си, да повярва в собствените си избори и да отвоюва независимостта си. Тя също поема към приключения в търсене на вълшебния камък, но освен него, ще разкрие и зловещата истина какво всъщност се случва с изчезналите морски хора. Нататък „Гибелна вълна“ се надига

Приключения „В морските дълбини“

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 312
Оригинално заглавие: Deep Blue (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„В морските дълбини” на Дженифър Донъли съчетава всички класически елементи на едно добро фентъзи за деца – има магия, мистерия, митология, приключения, вълшебни талисмани, хилядолетна тайна. И всичко това се случва на дъното на моретата, реките и океаните.

Това е историята на русалката Серафина, която в деня, в който трябва да бъде провъзгласена за наследница на трона на Миромара и да бъде официално сгодена за принц Махди, вижда как кралството й бива завладяно от нашественици. Баща й е убит, а майка й е смъртоносно ранена. Серафина успява да избяга заедно с приятелката си Нийла и двете се отправят към Румъния в търсене на речните вещици, йели, за които се предполага, че са само мит.

Оказва се, че и двете момичета са имали един и същи сън, в който са призовани от Баба Вража. Шест русалки от всички морета трябва да се съберат, за да спасят водния свят от древно зло. Зло, което води корените си от създаването на морския народ и падането на Атлантида (не мога да не отбележа интересната хрумване на авторката да обвърже мита за древния континент с цялата история). Като всяко приключение, по пътя младите русалки срещат нови приятели, неочаквани съюзници, разкриват стари тайни и порастват. Появяват се и другите четири русалки, всяка с уникална дарба и характер.
Нататък Приключения „В морските дълбини“