Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128

Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас. Нататък Ами ако можехме да променим миналото?

Advertisements

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си

„Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век

Автор: Мишел Гейбъл
Издателство: СофтПрес
Година: 2016
Страници: 448
Оригинално заглавие: I’ll see you in Paris
превод от английски: Милена Радева

Понякога истинските истории са по-необикновени и от най-големите художествени измислици, които въображението може да създаде. Има хора, чийто житейски път е толкова ярък, че сякаш изживяват сто живота в един. „Ще се видим в Париж“ на Мишел Гейбъл е вдъхновена именно от забележителната съдба на една изключителна жена. Това е Гладис Дийкън, която по-късно става херцогиня на Марлборо.

И в този роман на Гейбъл действието тече в две паралелни линии – една в миналото, а другата в настоящето. Двадесетгодишната американка Ани придружава майка си Лоръл в Англия във връзка с уреждането на документи около продажбата на къща, за чието съществуване дори не е подозирала. За да запълва свободното време, Ани се заема с проучването на историята на изчезналата херцогиня на Марлборо, за която научава от стара книга, намерена в библиотеката на майка й. Изненадващо, херцогинята е прекарала последните години от живота си именно до Банбъри, градът, в който са отседнали Лоръл и Ани.

Паралелно с това пред читателя се разкрива друга история, случила се тридесет години по-рано – тази на младата американка Пру, наета от семейството на Гладис Диийкън, за да помага на вече доста възрастната им роднина. Съдбата на Пру е свързана с написването на биографията, от която Ани черпи информация за херцогинята и нейния бурен живот в началото на XX век. Но това е история зад историята, защото на преден план е изведена любовта между Пру и биографа и какво всъщност се е случило с тях двамата. Нататък „Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век

Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”

Автор: Ава Дилийра
Издателство: СофтПрес
Година: 2015
Страници: 304
Оригинално заглавие: Love Letters to the Dead
превод от английски: Александър Маринов

„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра е от онези young adult романи, които представят мислите, терзанията и тревогите на тийнейджърите много точно. Успяват да предадат прости, но силни послания, без да са претенциозни или досадни. Същевременно книгата е тъжна, без да е мелодраматична.
Сюжетът се върти около 15-годишната Лоръл, която в началото на учебната година получава домашно по литература да напише писмо до мъртъв човек. И така започва всичко. Лоръл не предава писмото си, което е адресирано до Кърт Кобейн, а продължава да пише нови писма до различни починали известни личности. И лека полека нейната история се разгръща.

Разбираме, че по-голямата й сестра Мей е умряла шест месеца по-рано, родителите й са разделени, а тя е избрала да учи в ново училище, в което никой не я познава. Лоръл се опитва да намери себе си, да преодолее загубата на сестрата, която е обожавала и е за която е вярвала, че знае и може всичко. Тя все още преживява раздялата на родителите си и липсата на майка си, която е абдикирала и е заминала в друг щат. Наред с това я тревожат типичните тийнейджърски вълнения – откриването на приятели и собствено място, както и първата любов. Нататък Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”