Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128

Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас. Нататък Ами ако можехме да променим миналото?

Advertisements

Второто пришествие настъпва с „Фадър наш”

Автор: Манос Вуракис
Издателство: Colibri
Година: 2015
страници: 408
Оригинално заглавие: Φάδερ Ημών
превод от гръцки: Мая Храховска

„Фадър наш” на Манос Вуракис ме привлече още с корицата си, а краткото резюме отзад ме убеди в гарантираното забавление сред страниците. Харесвам романи, заиграващи се с идеята за християнството (или религията като цяло) и широкото поле за интерпретации, които дават. „Фадър наш” не само отговори на очакванията ми, но и ги надмина десетократно.

Манос Вуракис е дал свобода на въображението си и е създал комедия на абсурда, в която вторият син на Господ, Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е пратен на земята, за да осъществи Второто пришествие с модерни методи. Джес не е особено очарован да бъде натоварен със задачата да се разправя с жителите на планета, която е в периферията на Божието внимание, но няма особен избор и затова се заема да „направи лифтинг на християнската вяра, а всекидневният личен контакт с ближния ще стане следващата ориджинал мода на религиозния лайфстайл.”.

Той обаче няма намерение да го прави в лишение и аскетизъм като брат си, Иисус, затова търси просветление сред лукса на хотел Риц и се обгражда с единадесет + 1 апостолки, всичките с физика достойна за модния подиум. Планът му обаче не потръгва съвсем успешно, затова се налага да използва малко чудеса, които да убедят хората в неговата мисия и произход. Всичко това е съпроводено с много смях, но и остра критика срещу консуматорското общество. Въображението на Вуракис наистина не знае граници и пародирането на известни моменти от Евангелието ме разсмяха и оставиха с отворена уста. Като прословутия епизод с нахранването с хляб и риба, в който тук хората бяха буквално посипани с хамбургери и кока-кола.
Нататък Второто пришествие настъпва с „Фадър наш”

Удоволствие до смърт в „Ненагледна моя”

Автор: Чък Паланюк
Издателство: Ера
Година: 2014
Страници: 312
Оригинално заглавие: Beautiful You
превод от английски: Анелия Калева

Приключих „Ненагледна моя” на Чък Паланюк (ЕРА) със смесени чувства и дълго време се чудех дали изобщо да пиша за романа. Все пак реших да споделя моите мисли върху прочетеното, тъй като сюжетът ме заинтригува още когато книгата излезе и нямах търпения да видя как е развит. Точно това доведе и до голяма степен за моето разочарование, тъй като имах по-високи очаквания. Като начало, спечели ме закачката с романа със сивите нюанси, което разбира се не е основната идея. При Паланюк посредствената Пени си е съвсем обикновена и богатият милионер не се влюбва в нея. Тя става неговото опитно зайче в експериментите му за секс играчки „Ненагледна моя”, които всъщност се справят значително по-добре от мъжете. А когато те излизат на пазара жените полудяват по тях и както казва рекламата съпрузите наистина стават излишни. Нататък Удоволствие до смърт в „Ненагледна моя”

„Руският съсед” разсмива през сълзи

Автор: Михаил Вешим
Издателство: Сиела
Година: 2013
Страници: 256

„Руският съсед” на Михаил Вешим дълго време седеше сред книгите ми за четене и все не стигах до нея. В момента, в който започнах романа, искрено съжалих че съм отлагала прочитането му.
В иронично смешната история за село Ново плодородно и неговите жители, Вешим ярко обрисува българското общество още в първите страници.

„Трябва, Вяра, трябва по някакъв начин да се реагира! Нали сме гражданско общество!
Козата си изпи водата, изгледа го с влажен поглед и продължи да преживя – реакция, досущ като на обществото, щом му споменеш да стане „гражданско”.

Нататък „Руският съсед” разсмива през сълзи