Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Автор: Артър Кларк
Издателство: Сиела
Година: 2016
Страници: 512
Оригинално заглавие: The City and the Stars. The Songs of Distant Earth
превод от английски: Любомир Николов

Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат към звездите, а не към дребнотемията на ежедневието ни, които, за жалост, стесняват мирогледа ни.

„Градът и звездите“ e една футуристична приказка, в която Кларк задава философски въпроси за смисъла на битието, за изборите и за това какво ни прави хора. Историята ни отвежда милиони години напред в човешката еволюция, когато на земята вече съществува един-единствен град – Диаспар, събрал в себе си всички достижения и открития на начната мисъл. Град мечта, вечен, прекрасен, уникален и обитаван от последните хора. Жителите му се радват на безсмъртие, като живеят хиляди години и след това заспиват, за да се преродят.

Болестите отдавна са забравени и животът тече, лишен от проблеми и препятствия, но и от предизвикателства. Утопията е с цената на забравата и отказа от звездите, защото хората вече не изследват, а искрата на любопитството е отдавна потушена. Докато един ден не се ражда Алвин, който е различен – той не е „прероден“ и в него блещука отдавна забравения порив на откривателя. Именно той донася промяната и възражда човешкия дух, но няма да разкривам повече, за да не разваля удоволствието от четенето. Нататък Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Космически кеф с „Дипломатически имунитет”

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издателство: ИК Бард
Година: 2003
Страници: 544
Оригинално заглавие: Diplomatic Immunity

Тази година си обещах, че ще задоволявам в по-голяма степен книжните си страсти и ще препрочитам стари и любими неща. Колкото нови и добри книги да излизат и въпреки че времето все не стига, за да изчета всичко, доказаното няма как да те разочарова.

А по-хубаво от класическа фантастика, която да разпали въображението ми и да задоволи книжния хедонист в мен, няма. Затова с огромно удоволствие се потопих в два от романите от Воркосиганската сага на Бюджолд. Първоначално мислех да пиша за „Цивилна кампания”, която хронологически е преди „Дипломатически имунитет”, но втората успя още по-силно да ме развълнува и ето ме, опитваща се да обобщя мислите си. Всеки фен на сагата знае, че книгите могат да се четат самостоятелно, а и не всички е писано от Бюджолд в последователна хронология.

„Дипломатически имунитет” ни среща с вече женения Майлс, на връщане от позакъснелия му меден месец с Екатерин. В края на пътуването им, той, в ролята си на имперски ревизор, е изпратен от император Грегор да разследва инцидент с комарска търговска флотилия, който се е случил на станция Граф в далечния Квадикосмос. Нещата са усложнени допълнително от бараярски служители, които са арестувани и мистериозно изчезнал бараярски офицер. Всеки лек напредък води към разплитане на дипломатическата каша, както и до нови загадки. Романът има криминален оттенък, с доста съспенс и покачване на напрежението. Най-ценното, разбира се, е посланието срещу расовата и половата дискриминация, което Бюджолд отправя към читателя, както и що е то патриотизъм и как да го разбираме. Съвсем отговорно заявявам: не четете тази книга, ако имате каквито и да е било предразсъдъци.
Нататък Космически кеф с „Дипломатически имунитет”