Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър. Нататък Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

„Сребърна приказка“ за смели девойки

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2018
Страници: 440
превод от английски: Неза Михайлова
Заглавие на английски: Spinning Silver

Откакто преди месеци видях, че предстои да излезе „Сребърна приказка“ от Наоми Новик, нямах търпение да се домогна до копие от книгата. Разбира се, поръчах си я предварително и в първия възможен момент я зачетох. Новик повтаря познатия успешен модел на смесване на славянска митология и елементи от класически приказки, в случая тази за „Румпелщилскин“. Но и тук, както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва (предположението ми се базира както на имената на кралството и героите, така и на някои други особености). Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Притисната от обстоятелствата, Мирием поема работата на баща си и вкоравява сърцето си. Тя бързо възвръща парите, които баща ѝ е раздал, а славата за нейните умения да превръща среброто в злато достига до тайнствения крал на елфите от зимната страна Старик. Той възлага няколкото пъти на Мирием задачата да превърне неговото елфическо злато в сребро и когато тя успява, въпреки нежеланието ѝ, се жени за нея. Нататък „Сребърна приказка“ за смели девойки

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева

Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени. Нататък „Изтръгнати от корен”