Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Автор: Марина Фиорато
Издателство: Кръгозор
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: Beatrice and Benedick
превод от английски: Антоанета Дончева-Стаматова

„Много шум за нищо” е не само най-любимата ми пиеса от Шекспир, но и едно от най-обичаните от мен произведения. Препрочитала съм я толкова много пъти, че съм изгубила точния брой. Разбира се, гледала съм и всички екранизирани версии, като най-любима си остава тази на Кенет Брана. Затова и когато излезе „Беатриче и Бенедикт” на Марина Фиорато, нямаше начин да я пропусна. От анотацията й стана ясно, че историята е вдъхновена от прословутата пиеса. Отделно, Фиорато пише много леко и се чете бързо, a романът й „Мадоната на бадемите” ми остави много добри впечатления, което беше още една причина да прочета новата й книга.

Както подсказва заглавието, романът проследява историята на остроумната и духовита любовна двойка и до голяма степен се придържа към оригинала. Затова няма да се спирам върху сюжета, а ще посоча само по-големите разлики и допълненията, направени от Марина Фиорато. Първо, действието се разпростира в рамките на една година, в началото на която Бенедикт и Беатриче се влюбват в Месина, разделят се и се събират отново следващото лято. Като цяло историята е с по-трагични нотки, а авторката е успяла да намеси международна политика и дори т. нар. Велика испанска армада, която през май 1588 г. се отпратя към Ла Манша с цел да победи Англия и да възстанови католицизма. Нататък Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Advertisements

Вдъхновяваща сила на любовта в „Мадоната на бадемите”

Автор: Марина Фиорато
Издателство:Кръгозор
Година: 2012
страници: 312
Оригинално заглавие: The Madonna of Almonds
превод от английски: Илвана Гарабедян

„Мадоната на бадемите” на Марина Фиорато разказва историята за създаването на амаретото и едни от най-красивите фрески от Ренесанса. И двата шедьовъра са вдъхновени от най-силната и красива емоция, а именно любовта.Когато Бернардино Луини и Симонета ди Сароно се срещат, нямат представа за последиците, които ще се родят от тяхната любов, която се оказва невъзможна. Но въпреки препятствията, поставени по пътя им, двамата успяват да намерят сили, за да оставят след себе си нещо прекрасно. Симонета амаретото, а Бернардино запечатва нейния образ в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно и в манастира „Сан Мавриций“ в Милано. Нататък Вдъхновяваща сила на любовта в „Мадоната на бадемите”