„Рецепти за съвършен брак” НЯМА

Автор: Кейт Кериган
Издателство: Кръгозор
Година: 2015
страници: 238
Оригинално заглавие: Recipes for a Perfect Marriage
превод от английски: Татяна Виронова

Това сигурно е сред най-дълго обмисляните ми ревюта, защото се намирам в един от редките случаи, когато ми се иска да кажа много неща, но все пак трябва да сдържа ентусиазма си и да се вместя в нормалните рамки за дължина на текста. Навярно е малко странно да отделям толкова внимание на книга, която попада някъде в графата между чиклит и кулинарен роман и не разглежда философски проблеми, свързани с развитието на човечеството. И все пак се нарежда сред романите, които оставят ярък спомен в съзнанието.

И след тази прелюдия, както сигурно сте се досетили, „Рецепти за съвършен брак” (изд. Кръгозор) разглежда брака, без да потъва в пространни и депресиращи размишления, но и без да му придава излишна розовост. Всъщност повечето чиклити завършват с брак (или предложение за такъв), а Кейт Кериган е решила да покаже какво се случва след заветното ДА.

Главната героиня Треса е модерна и успешна жена, чийто живот е напълно удовлетворителен, само че наближава четиридесет, а все още е сама. След кратка и страстна авантюра с Дан, домоуправител в сградата, където живее, тя прибързано приема предложението му и двамата се женят. Но Треса започва да се измъчва от типичните женски съмнения. Той ли е правилния мъж за мен? Защо всички малки дребни негови навици ме дразнят? И не би ли следвало голямата любов да не забелязва такива неща?

Накратко, пълни глупости, които не се подходящи за жена с житейски опит, която би следвало да се е осъзнала в личен план. Но живеем в консуматорски свят, в който всичко идва идеално, лъскаво, готово за употреба и може да се смени при най-малкия проблем. Само че бракът не е нещо, което можеш да върнеш, като дреха, която си установил, че не ти стои толкова добре, колкото в магазина. Истината е обаче, че жените имат такива терзания, а какво и защо се случва така е повод за други книги и други размишления. И тук е моментът да вмъкна, че независимо от заглавието тази книга е най-подходяща за необвързани жени, които тънат в нелепи заблуди и романтични илюзии, а не за хора с дългогодишни взаимоотношения, били те женени или не. Нататък „Рецепти за съвършен брак” НЯМА

Реклами

На по история в „Клуб Умбрийска вечеря“

Автор: Марлена де Бласи
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 352
Оригинално заглавие: The Umbrian Thursday Night Supper Club
превод от английски: Мария Михайлова

Марлена де Бласи буквално изживява мечтата на хиляди хора, съчетавайки писателската си кариера с пасторален живот в живописно кътче на Италия. Заедно със съпруга си организира гастрoномически разходки из Тоскана и Умбрия и освен че се наслаждава на изключителна храна, среща интересни хора, които я запознават с особеностите на региона и своите лични съдби.

Точно това ни представя „Клуб Умбрийска вечеря” (изд. „Слънце“), в който Марлена де Бласи повежда читателя на кулинарна и лична разходка. Четири жени се събират всеки четвъртък, за да споделят радостите и скърбите от живота, наред с вкусната храна. Всеки допринася за вечерята с каквото има – месо, билки, плодове, зеленчуци. Ястията се приготвя така, както са го правили техните майки и баби, а рецептите се предават от поколение на поколение.

Миранда, която досега е приготвяла вечерята, се оттегля и Марлена решава да заеме нейната роля. Помощнички й стават другите жени и във времето всяка разказва своята лична история, която се оказва не по-малко бурна, интересна и изпълнена с перипетии, сякаш извадена от роман. Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда доверяват на Марлена кулинарните си тайни, заедно с тайните на живота си. Пред читателя се разкрива калейдоскоп от събития – любов, брак, смърт, раздели, че дори и мафията, но всичко винаги е съпроводено с храната, този обединяващ елемент във всяка изповед. Нататък На по история в „Клуб Умбрийска вечеря“

Вкусни рецепти за „Пикник в Прованс”

Автор: Елизабет Бард
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 384
Оригинално заглавие: Picnic in Provence: A Memoir with Recipes
превод от английски: Катя Перчинкова

Елизабет Бард повежда читателя на вкусно пътешествие в „Пикник в Прованс”. Този мемоар продължава историята на Елизабет и Гуендал след тяхното „и заживели щастливо” от „Обяд в Париж“. Двамата очакват дете и при една почивка в малкото градче Серест в Прованс откриват очарователна къща за продан. След известно обмисляне решават да направят сериозна крачка и от Париж да се преместят и да заживеят в точно тази стара къща в Серест. Така за двамата започва ново кулинарно, и не само, приключение. Те не просто сменят местожителството, но и решават да се впишат в малката общност, защото има огромна разлика да бъдеш на притегателно туристическо място като посетител и да си част от неговия местен бит и колорит.

Ако в кулинарните мемоари търсите повече от рецептите, то тук можете да видите Прованс (както и Франция) през очите на чужденец, което винаги добавя нова интересна гледна точка. Но имайте едно наум, че някои от нещата, които Елизабет намира за изключителни във Франция, идват от позицията й на американка. За човек, който е израснал в държава, в която доста от детските грижи са платени, е нормално да има едно голямо „УАУ“ за страна, която е далеч по-социална в това отношение.
Нататък Вкусни рецепти за „Пикник в Прованс”

Гурме разходка из Франция с „Една година в Париж“

Автор: Ан Ма
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 288
Оригинално заглавие: Mastering the Art of French Eating
превод от английски: Славянка Мундрова-Неделчева

Както подсказва заглавието на ревюто, „Една година в Париж” от Ан Ма е кулинарен роман, който, за разлика от другите книги на подобна тематика, представя френската кухня по един нов и оригинален начин.

Повечето мемоари избират да покажат само определен регион от страната, като най-често експлоатираните места са Тоскана (Италия) и Прованс (Франция). Обикновено лирическият герой/героиня купува/наема къща и започва да преоткрива семплия начин на живот, местните колоритни образи и, разбира се, традиционната кухня, от която неизменно е във възторг. В това няма нищо лошо и независимо от изобилието на подобни сюжети, те не омръзват, защото винаги е интересно да прочетеш как някой е намерил своето място и най-вече как го е усетил. А колкото хора, толкова и различни гледни точки.

И все пак, освежаващо е да попаднеш на книга, която бяга от тази рамка и представя френската кухня под един съвсем различен ъгъл. Защото Ан Ма е избрала да се разходи из различни провинции във Франция и да разкаже на читателя историята зад рецептата, с която е известен даден регион. А това, освен богатата информация, носи и изненади. Като например палачинките от брашно от елда, които се оказаха традиционно ястие за Бретан. Нататък Гурме разходка из Франция с „Една година в Париж“