„Рецепти за съвършен брак” НЯМА

Автор: Кейт Кериган
Издателство: Кръгозор
Година: 2015
страници: 238
Оригинално заглавие: Recipes for a Perfect Marriage
превод от английски: Татяна Виронова

Това сигурно е сред най-дълго обмисляните ми ревюта, защото се намирам в един от редките случаи, когато ми се иска да кажа много неща, но все пак трябва да сдържа ентусиазма си и да се вместя в нормалните рамки за дължина на текста. Навярно е малко странно да отделям толкова внимание на книга, която попада някъде в графата между чиклит и кулинарен роман и не разглежда философски проблеми, свързани с развитието на човечеството. И все пак се нарежда сред романите, които оставят ярък спомен в съзнанието.

И след тази прелюдия, както сигурно сте се досетили, „Рецепти за съвършен брак” (изд. Кръгозор) разглежда брака, без да потъва в пространни и депресиращи размишления, но и без да му придава излишна розовост. Всъщност повечето чиклити завършват с брак (или предложение за такъв), а Кейт Кериган е решила да покаже какво се случва след заветното ДА.

Главната героиня Треса е модерна и успешна жена, чийто живот е напълно удовлетворителен, само че наближава четиридесет, а все още е сама. След кратка и страстна авантюра с Дан, домоуправител в сградата, където живее, тя прибързано приема предложението му и двамата се женят. Но Треса започва да се измъчва от типичните женски съмнения. Той ли е правилния мъж за мен? Защо всички малки дребни негови навици ме дразнят? И не би ли следвало голямата любов да не забелязва такива неща?

Накратко, пълни глупости, които не се подходящи за жена с житейски опит, която би следвало да се е осъзнала в личен план. Но живеем в консуматорски свят, в който всичко идва идеално, лъскаво, готово за употреба и може да се смени при най-малкия проблем. Само че бракът не е нещо, което можеш да върнеш, като дреха, която си установил, че не ти стои толкова добре, колкото в магазина. Истината е обаче, че жените имат такива терзания, а какво и защо се случва така е повод за други книги и други размишления. И тук е моментът да вмъкна, че независимо от заглавието тази книга е най-подходяща за необвързани жени, които тънат в нелепи заблуди и романтични илюзии, а не за хора с дългогодишни взаимоотношения, били те женени или не. Нататък „Рецепти за съвършен брак” НЯМА

Advertisements

Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Автор: Марина Фиорато
Издателство: Кръгозор
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: Beatrice and Benedick
превод от английски: Антоанета Дончева-Стаматова

„Много шум за нищо” е не само най-любимата ми пиеса от Шекспир, но и едно от най-обичаните от мен произведения. Препрочитала съм я толкова много пъти, че съм изгубила точния брой. Разбира се, гледала съм и всички екранизирани версии, като най-любима си остава тази на Кенет Брана. Затова и когато излезе „Беатриче и Бенедикт” на Марина Фиорато, нямаше начин да я пропусна. От анотацията й стана ясно, че историята е вдъхновена от прословутата пиеса. Отделно, Фиорато пише много леко и се чете бързо, a романът й „Мадоната на бадемите” ми остави много добри впечатления, което беше още една причина да прочета новата й книга.

Както подсказва заглавието, романът проследява историята на остроумната и духовита любовна двойка и до голяма степен се придържа към оригинала. Затова няма да се спирам върху сюжета, а ще посоча само по-големите разлики и допълненията, направени от Марина Фиорато. Първо, действието се разпростира в рамките на една година, в началото на която Бенедикт и Беатриче се влюбват в Месина, разделят се и се събират отново следващото лято. Като цяло историята е с по-трагични нотки, а авторката е успяла да намеси международна политика и дори т. нар. Велика испанска армада, която през май 1588 г. се отпратя към Ла Манша с цел да победи Англия и да възстанови католицизма. Нататък Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Вдъхновяваща сила на любовта в „Мадоната на бадемите”

Автор: Марина Фиорато
Издателство:Кръгозор
Година: 2012
страници: 312
Оригинално заглавие: The Madonna of Almonds
превод от английски: Илвана Гарабедян

„Мадоната на бадемите” на Марина Фиорато разказва историята за създаването на амаретото и едни от най-красивите фрески от Ренесанса. И двата шедьовъра са вдъхновени от най-силната и красива емоция, а именно любовта.Когато Бернардино Луини и Симонета ди Сароно се срещат, нямат представа за последиците, които ще се родят от тяхната любов, която се оказва невъзможна. Но въпреки препятствията, поставени по пътя им, двамата успяват да намерят сили, за да оставят след себе си нещо прекрасно. Симонета амаретото, а Бернардино запечатва нейния образ в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно и в манастира „Сан Мавриций“ в Милано. Нататък Вдъхновяваща сила на любовта в „Мадоната на бадемите”

Сватовникът от Перигор

Автор: Джулия Стюарт
Издателство: Кръгозор
Година: 2010
страници: 292
Оригинално заглавие: The Matchmaker of Périgord
превод от английски

Ако ви се наложи да потърсите услугите на сватовник, вероятно си представяте, че ще бъдете поканени в изискван офис, а срещу вас ще седи достолепна дама в класически костюм. Доста клиширана и може би донякъде наложена представа от холивудските филми, но на мен това са ми първите асоциации, когато си мисля за Агенция за запознанства. Гийом Ладусет, сватовникът от Перигор, със сигурност не отговаря на описанието по-горе. Да започна с това, че той е бръснар, е вече бивш бръснар, който е решил да смени попрището, след като по-голяма част от клиентите му вече са плешиви и работа за него няма. Гийом е един от 33-те жители на малко селце в Южна Франция с романтичното име Амо сюр Бел. Но ако нещо липсва в Амор сюр Бел, то това именно е любовта. Затова и Гийом Ладусет решава да помогне на себе си и своите съселяни, като стане местния сватовник. Нататък Сватовникът от Перигор