„Среднощен сокол“ среща съдбата си

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Midnight Falcon
превод от английски: Владимир Зарков

Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко лоши. Признавам чара на героите, създадени от Марк Лорънс (сравнението ми е напълно случайно), но все пак романтичката в мен обича класическия рицар на бял кон, който се бори за доброто и е движен от най-алтруистични подбуди.

Затова и поредицата на Дейвид Гемел за Риганте толкова много ми хареса. Въпреки че главните герои са далеч от перфектни и извървяват дълъг път в своето развитие, те се борят за правдата и се стремят да бъдат по-добри.

Ако сте чели „Меч в бурята“, то „Среднощен сокол“ няма да ви изненада много. Сюжетът следва добре познатата формула за трагична и предопределена съдба. Историята на Бейн е твърде с сходна с тази на Конавар. Той израства, отхвърлен от племето и баща си Конавар, и трябва сам да си пробие път в живота. Нататък „Среднощен сокол“ среща съдбата си

Какво чета в момента

В началото на годината публикувах част от книгите, които възнамерявам да прочета, но както често се случва едно са намеренията, друго реалността. В крайна сметка поради промени в ангажираността ми и всичко ново, което излиза, случайно купувам или пък чисто импулсивно решавам да прочета, ако някой следи блога е видял, че от планираното прочетох само няколко книги.

Затова реших да пускам нов пост на определено време с книгите, които чета. Знам, знам ужасен навик, чета по няколко книги наведнъж. Оставям, довършвам, започвам нова. Но така е понякога, особено със сборници разкази. В момента чета четири книги и изборът ми се определя от настроението ми и времето. Като последното е наистина ужасно ограничено  и все не стига за всичко, което искам. Но ето какво стои на нощното ми шкафче.

razboynitsi„Разбойници” (Колектив) на изд. Сиела – ужасно дълго чакана и искана книга. Прочела съм около една трета от разказите. Всичките са супер завладяващи и омагьосващи. Естествено тези с чисто фентъзи елементите ми харесаха най-много. Предстоят ми още доста интересни и съм любопитна за тези с научно – фантастични елементи.

vnimani psihospusuk „Внимание, психоспусък” на Нийл Геймън (изд. Бард) – от тези разкази направо тръпки ме побиват и не е никак препоръчително да ги чета вечер. Геймън успява да ги направи страшни без капка кръв (в повечето случаи) и определно си има елементи на хорър. Това, което сами можем да си представим е много по-силно и от най-страшното описание. Тук срещам един по-различен Геймън от това, което съм чела.

„Куфарът на брат ми” на изд. „ICU“ ами на вълна разкази съм. Много силен и личен сборник за мен. Чета го бавно съвсем умишлено. Всеки разказ е една малка лична мигрантска вселена, в която си допуснат и досега поне в няколко разказа успях да се идентифицирам. Интересни съдби и истории и не съвсем типичните емигрантски истории.

ostrovat-na-izgubenite-potomtsite-1 „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз (изд. Егомонт България), която всъщност прочетох и скоро ще пиша за нея. Признавам си в една малка част от мен продължава да дреме малкото момиченце, което харесва „Спящата красавица”, „Пепеляшка”, „Малката русалка” и още други Дисни приказки. Е в този случай няма как да не поискам да прочета какво се случва с децата на злодеите от приказките. Затворени на остров, покрит с купол, лишаващ ги от магия, всички лоши и техните деца оцеляват в едни не особено добри условия.
Надявам се скоро да мога да споделя повече за всички.

Да си поговорим за „Неприлични моменти от историята”

Автор: Карън Долби
Издателство: ИК Бард
Година: 2015
Страници: 220
Оригинално заглавие: History’s Naughty Bits
превод от английски: Венцислав Божилов

Археологията и историята са ми почти толкова голяма страст, колкото и книгите. Когато се намирам на място, което е съществувало от столетия, дори хилядолетия, винаги се вълнувам от факта, че по тези места са минавали хора, живели толкова отдавна. Обичам да научавам какво е било ежедневието на нашите предци – не скритите им богатства, а например какво са си готвили, какви са били порядките им, изкуството, което са създавали, и, разбира се, някои по-лични и пикантни моменти.

Ето защо нямах търпение да прочета „Неприлични моменти от историята“ от Карън Долби, която е събрала любопитна интимна информация от епохата на Древна Гърция до края на XIX век. Поради големия времеви отрязък, който е обхванат, съдържанието е изключително синтезирано. Книгата е разделена на осем части, които съдържат кратки глави, разглеждащи даден период, личност или обичаи от съответната епоха. За тези, които ще искат да се разровят по-надълбоко в дадена тема, в края на книгата Карън Долби е дала библиография на използваните източници, които обаче са на английски и нямам представа кои от тях биха могли да се намерят в България.
Нататък Да си поговорим за „Неприлични моменти от историята”

Магията на „Леденият дракон“

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издателство: ИК Бард
Година: 2015
Страници: 128
Оригинално заглавие: The Iced Dragon
превод от английски: Валерий Русинов
илюстрации: Луис Ройо

„Леденият дракон“ на Джордж Р.Р. Мартин е издание, което е ценно заради цялостното си оформление, твърдите корици, красивите рисунки на Луис Ройо и историята, която става както за деца, така и за възрастни. По тези причини закупих книгата за моята дъщеря, за когато стигне онази възраст, в която не само ще мога да й чета, но и ще разбира. Откакто се е родила, подбирам красиви и стойностни книги, които ще издържат проверката на времето и се надявам да останат за нейните деца.

Що се отнася до сюжета, въпреки, че рекламата набляга на факта, че действието се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед“, истината е, че освен присъствието на дракони, това би могъл да е кой да е измислен свят. Историята се върти около Адара, родена в най-голямата зима, която е по-различна от връстниците си и обича студа, ледените гущери и най-вече тайнствения леден дракон. Времето за Адара минава в очакване на нейния рожден ден, защото тогава идва зимата, а това значи и появата на ледения дракон, който тя язди и който всеки път я отнася все по-надалеч. Така минава времето, до седмия й рожден ден, когато войната стига родния й дом. Нататък Магията на „Леденият дракон“

Космически кеф с „Дипломатически имунитет”

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издателство: ИК Бард
Година: 2003
Страници: 544
Оригинално заглавие: Diplomatic Immunity

Тази година си обещах, че ще задоволявам в по-голяма степен книжните си страсти и ще препрочитам стари и любими неща. Колкото нови и добри книги да излизат и въпреки че времето все не стига, за да изчета всичко, доказаното няма как да те разочарова.

А по-хубаво от класическа фантастика, която да разпали въображението ми и да задоволи книжния хедонист в мен, няма. Затова с огромно удоволствие се потопих в два от романите от Воркосиганската сага на Бюджолд. Първоначално мислех да пиша за „Цивилна кампания”, която хронологически е преди „Дипломатически имунитет”, но втората успя още по-силно да ме развълнува и ето ме, опитваща се да обобщя мислите си. Всеки фен на сагата знае, че книгите могат да се четат самостоятелно, а и не всички е писано от Бюджолд в последователна хронология.

„Дипломатически имунитет” ни среща с вече женения Майлс, на връщане от позакъснелия му меден месец с Екатерин. В края на пътуването им, той, в ролята си на имперски ревизор, е изпратен от император Грегор да разследва инцидент с комарска търговска флотилия, който се е случил на станция Граф в далечния Квадикосмос. Нещата са усложнени допълнително от бараярски служители, които са арестувани и мистериозно изчезнал бараярски офицер. Всеки лек напредък води към разплитане на дипломатическата каша, както и до нови загадки. Романът има криминален оттенък, с доста съспенс и покачване на напрежението. Най-ценното, разбира се, е посланието срещу расовата и половата дискриминация, което Бюджолд отправя към читателя, както и що е то патриотизъм и как да го разбираме. Съвсем отговорно заявявам: не четете тази книга, ако имате каквито и да е било предразсъдъци.
Нататък Космически кеф с „Дипломатически имунитет”

Стари и нови божества в „Американски богове”

Автор: Нийл Геймън
Издателство: Бард
Година: 2001
Страници: 544
Оригинално заглавие: American Gods
превод от английски: Емилия Масларова

Боговете са велики — провлачила бавно Ацула, сякаш разкривала голяма тайна. — Но сърцето е по-велико. Защото боговете идват от сърцата ни и пак в сърцата ни ще се върнат…

Не съм от заклетите фенове на Нийл Геймън и не съм изчела цялото му творчество от кора до кора. Много ми харесаха „Добри поличби” и „Звезден прах”, искрено съм се забавлявала и с двете. Разказите на Геймън обаче ме оставиха по-скоро раздвоена, имаше няколко, които силно ме впечатлиха, но като цяло не са оказаха моето нещо. За „Американски богове” съм попадала на крайно полюсни мнения, от изключително положителни, до: „ама какво се случва в тази книга, само се размотават нагоре надолу из Америка”;(почти точен цитат давам).

Преди време започнах книгата, но сигурно изчетох 10 страници и я оставих за някога по-късно. Сега реших отново да се върна към нея. Този път ме завладя от началото, после темпото малко се забави и леко досади, но накрая шеметно се разбърза. В крайна сметка, това, което мога да напиша за романа, е, че е един от най-странните, които съм чела. Няколко дни по-късно все още не мога да събера мислите си и да опиша впечатленията си. Да, вярно е това с размотаването из САЩ, но само ако го четеш буквално. Под повърхността има доста идеи и разсъждения за религиите, боговете и щастието. Нататък Стари и нови божества в „Американски богове”

Човешкият гений в „Илион” и „Олимп”

Автор: Дан Симънс
Издателство: Бард
Година: 2004; 2005
Страници: 672, 878
Оригинално заглавие: Ilium; Olympos
превод от английски: Крум Бъчваров, Венцислав Божилов

Има книги, чиито идеи, мащабност и размах на въображението са толкова всеобхватни, че ти е трудно да ги обобщиш в едно ревю. “Илион” и „Олимп” на Дан Симънс са точно такива и мога само да напиша, че направо ми взривиха мозъка. Симънс забърква герои, места и събития, които се развиват успоредно едно на друго, обединени от общата загадка какво се е случило на Земята преди 1 400 години (но в далечното бъдеще). Центърът на всичко това се оказва древната Троянска война, такава каквато не сте си и помислили, че ще видите и която е съвсем реална и оживява пред нас. Гръцките богове са технологични оборудвани и техните машини всъщност изглеждат като магия и лесно могат да се обяснят като супер сили в очите на древните хора. Тук са и схоластиците – възкресени човеци от различни епохи, чиято цел е да следят за развитието на войната и да докладват на боговете. Войната се обръща неочаквано и забравете Илиадата, която знаете. Ще видите и някои старогръцки герои, които поемат на нови и странни приключения. Нататък Човешкият гений в „Илион” и „Олимп”