„Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

Автор: Холи Блек
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 340
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: The Cruel Prince

Отдавна не бях се вдъхновявала да пиша, но лятото е време за презареждане и почивка, а с това в мен се породи и желанието да направя ревю за книга, която е специална за мен по ред причини. „Жестокият принц“ пристигна в служебната ми поща през един студен януарски ден. Манията по романа вече беше завладяла чуждестранни читатели, но не бях стигнала до него, защото купчината ми за четене, така или иначе винаги е огромна. Но тъй като беше по работа, а и все пак съм си любител на фентъзито, не се бавих и веднага зачетох ръкописа. Няколко часа по-късно, в петък през нощта, вече бях захапала въдичката и бях искрено заинтригувана от историята на Джуд и Царството на феите.

Романът започва шокиращо, когато в един обикновен следобед, странен мъж пристига в дома на седемгодишната Джуд и хладнокръвно убива, пред очите ѝ, родителите ѝ. След това отвежда нея, близначката ѝ Тарин и сестра им Виви в Царството на феите. Той е истинският баща на по-голямата сестра, която е смятал за мъртва. Действието се мести десет години по-късно и читателят е потопен в странния, магичен и жесток свят на феите, в който вече порасналата Джуд се опитва да се впише. Мнозина от феите презират смъртните, а Джуд и Тарин, въпреки че са отгледани от Мадок (убиецът на родителите им), който е генерал на краля, наред с благородниците, често биват обект на жестоки шеги. Най-лош е принц Кардан, който сякаш си е поставил за лична цел да тормози Джуд, но това само я прави по-решена да бъде по-добра от феите. Оттук насетне следват интриги, неочаквани предателства и все по-дълбоко навлизане в света на вълшебните създания. Нататък „Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

Реклами

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър. Нататък Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова

„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги. Нататък „Всичко, всичко” е любов

Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Година: 2015
Страници: 376
Оригинално заглавие: Die Magische Gondel
превод от немски: Милена Моллова

Издателство „Ибис“ винаги успяват да ме изненадат с неособено известни (поне в англоезичния свят) автори, но пък за сметка на това, много добри. Като цяло, с изключениe на някои класически произведения, нямам особено широк поглед върху немската литература, но е очевидно, че съвременните им писатели има какво да предложат на читателя. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е точно такава находка, в която са замесени пътуване във времето, история, приключения и малко романтика.

Седемнадесетгодишната Ана е на ваканция с родителите си във Венеция. Само че тя не се вълнува от историята, която лъха от всеки камък, и като всеки средностатистически тийнейджър най-важното нещо за нея са мобилния телефон, айпода и безжичната интернет връзка. Почивката й минава в безспирен чат и леко отегчение, докато един ден случайно не пада в Канале Гранде и е спасена на една тайнствена червена гондола. Гондолата се оказва нещо като мост към миналото, защото Ана попада във Венеция през 1499 г. Буквално е пренесена гола и боса, без идея защо е попаднала там и какво ще прави. Нататък Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Като на кино в „Името на любовта“

Автор: Сюзан Елизабет Филипс
Издателство: Ибис
Година: 2014
Страници: 388
Оригинално заглавие: What I Did for Love
превод от английски: Стамен Стойчев

Напоследък, когато искам да се потопя в хубава любовна история, избирам някоя от книгите на Сюзан Елизабет Филипс. Чела съм различни поджанрове на любовните романи, но в последните години именно Филипс ми носи най-голямо удоволствие. Чувството за хумор, липсата на драматизъм и сюжетна линия, която не е изцяло фокусирана върху взаимоотношенията на главните герои, ме превърнаха в неин заклет фен. „В името на любовта” проследява историята на Джорджи Йорк, холивудска актриса, с позавяхваща слава, и Брамуел Шепърд, също някогашна звезда.

Някога Джорджи и Брам са били главните действащи лица в изключително популярен и обичан от цяла Америка сериал. Сериалът е спрян заради непрекъснатите изцепки на Брамуел, тъй като скандалното му поведение е в рязък контраст с образа на доброто момче, който изпълнява. След това кариерите и на двамата не се развиват в желаната от тях насока. Джорджи участва в няколко комедийни филма, които се приемат зле от публиката, а заради вече дискредитираното си реноме, Брам не може да получи никаква хубава роля. Нататък Като на кино в „Името на любовта“

Сладки мечти

Автор: Сюзан Елизабет Филипс
Издателство: Ибис
Година: 2014
Страници: 364
Оригинално заглавие: Ain't she sweet?
превод от английски: Стамен Стойчев

Рядко пиша ревюта на любовни романи, защото честно казано, няма какво толкова да пишеш. Все пак целта на този жанр не е да те накара да се замислиш за истината, пътя и живота. Книгите ти предлагат няколко безгрижни часа с приключенията на двама души, които се влюбват и по пътя към щастливия край преживяват някое и друго препятствие. Понякога обаче откривам история, която искрено да ме очарова като „Сладки мечти” на Сюзан Елизабет Филипс. Поръчах си книгата една събота вечер и след няколко минути тя беше на четеца ми. Удобството на електронните книги, особено, когато не живееш в България. Да, това е намек към всички български издатели да разширят обема на книгите, които издават в електронен вариант.

Приключвам с отклонението и минавам към сюжетa, който проследява историята на Шугар Бет Кеъри. Тя от онези жени, които може да не носят капчица грим, да са облечени със стари и размъкнати дрехи и току що да са станали от сън, след тежка нощ, и пак ще са красиви и неустоими. На 18 години е имала всичко – богатство, красота, както и самочувствието да е наследница на една от най-старите и уважавани фамилии в родния й град Париш, Мисисипи. 15 години по-късно тя се завръща там, с три брака зад гърба си, бедна и поочукана от живота, но помъдряла. Нататък Сладки мечти

Кофти карма

Автор: Давид Зафир
Издателство: Ибис
Година:2011
страници: 268
Оригинално заглавие: Mieses karma

превод от немски
След изключителното удоволствие, което ми достави „Исус е влюбен в мен” на Давид Зафир, просто трябваше да прочета и другата негова книга „Кофти карма”. Не останах разочарована, въпреки че „Исус е влюбен в мен” ми хареса повече. В „Кофти карма”, Зафир отново третира темата за постъпките на хората и духовното израстване, но този път е избрал като основа будизма и учението за кармата. Както най-общо може да се обобщи, прави добро, за да ти се върне добро. Оказва се, че главната героиня Ким Ланге не е следвала този принцип и когато загива при най-нелепия инцидент (удря я мивка по главата от разбила се руска космическа станция), се налага да си понесе последствията. Нататък Кофти карма