„Любовта идва”… винаги

Автор: Мария Донева
Издателство: Жанет 45
Година: 2016
Страници: 66

Зимата е най-неприятният за мен сезон и обикновено ме подтиква да се разведрявам с книги, навяващи за топли дни и дъхави нощи. Ако има нещо, което да ми носи това усещане, то е поезията на Мария Донева. Последната й стихосбирка „Любовта идва” (изд. „Жанет 45“) ме пренесе на по-уютни и хубави места.

Мария Донева е една от любимите ми български поетеси, защото има произведение за всяко мое настроение. Творчеството й сякаш улавя и капсулира някои от най-щастливите ми детски спомени – за горещи лета с аромат на липи и свобода. Още с едно от първите й стихотворения в „Любовта идва“ ми се прииска да се сгуша в нейната тъга.

А съществува ли тъга без радост и не са ли те двете страни на една и съща монета? Ще оставя стиховете й сами да ви отговорят. Нататък „Любовта идва”… винаги

Реклами

Средновековни и ренесансови „Деви, рицари, кралици“

Автор: Миглена Николчина
Издателство: Жанет 45
Година: 2014
страници: 204

Средновековието за мен е един от най-интересните и пленителни периоди от човешката история. Това е време, което поразява със своята противоречивост. Епоха на жестокост и груба сила, но същевременно родила най-висшите идеали, които познаваме и до днес – рицарят на бял кон, спасяващ девици и борещ се за справедливост, и куртоазната любов. А именно от семената на тези образи се раждат едни от най-големите шедьоври на Ренесанса.

Тези теми изследва и анализира Миглена Николчина в своята книга „Деви, рицари, кралици (Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса)”. Това са петнадесет есета, които разглеждат ролята на жената през Средновековието, образите й извън общоприетото й място в обществото, зараждането на куртоазната любов и сонета и възхода на изкуството през Ренесанса. Нататък Средновековни и ренесансови „Деви, рицари, кралици“

Пътуване с лек багаж

Автор: Туве Янсон

Издателство: ИК "Жанет 45"

Година: 2012

Страници: 164

Оригинално заглавие: Resa med Lätt Bagage

превод от шведски Анелия Петрунова

„Пътуване с лек багаж” (ИК „Жанет 45″) на Туве Янсон е първата ми среща с авторката. Все още не съм стигнала етапа, в който искам или не, ще трябва да се срещна с муминтролите, които дори само с името си навяват асоциации за забавни приключения, защото все пак са книги, писани за деца. Нямах представа какво да очаквам от разказите й за възрастни и в каква посока е поело творчеството й. Дали по забавен начин поднася някои истини за живота, или подходът е по-сериозен и задълбочен. Истината е, че намерих разказите й за меланхолични и съзерцателни. Всеки от героите й е на път, понякога поел съзнателно по него, понякога намерил себе си в края на пътуването, което може да бъде и чисто метафорично. Героите й са пъстри и разнообразни – малко момче с мрачни и апокалиптични увлечения, добронамерена професорка, млада двойка, художничка и т.н. Туве Янсон е обхванала човека във всичките му възрасти и вълнения и е твърде вероятно някъде сред страниците да се разпознаете сред емоциите на някой от героите. Нататък Пътуване с лек багаж

Сонет 130 из тъмните кътчета на живота

Автор: Ганка Филиповска
Издателство: Жанет 45
Година: 2013
страници: 194

„Сонет 130” на Ганка Филиповска беше една от избраните от мен книги, които исках да си самоподаря от Панаира на книгата. И въпреки или именно заради своето съдържание, тя е точно това, което исках да прочета преди Коледа, във времето, когато човек прави своите равносметки преди края на старата и началото на новата година. В момента, в който отворих „Сонет 130” аз се заплених и не можах да оставя книгата докато не прочета и последния разказ. И някак си в главата ми неизбежно се въртяха думите на Моканина от „По жицата”, „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”. Нататък Сонет 130 из тъмните кътчета на живота