Един аристократ в Москва

Автор: Еймър Тауълс
Издателство: „Изток-Запад“
Година: 2018
Страници: 496
превод от английски: Любомир Николов
Заглавие на английски: A Gentleman in Moscow

Мога да опиша „Един аристократ в Москва“ от Еймър Тауълс само с три думи и те са: Истинско книжно великолепие!!!
Една история за силата на човешкия дух, за смисъла на живота и щастието, което можеш да намериш на най-неочакваното място.

Когато граф Александър Ростов е осъден на доживотен домашен арест в хотел Метропол, а после е преместен от луксозния си апартамент в малка таванска стаичка, той се води от философията си, че човек трябва да бъде господар на обстоятелствата, а не обратното. И така започва новия живот на графа, в който изненадващо среща истински приятели, любовта и дори става баща. Нататък Един аристократ в Москва

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър. Нататък Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо