„Смъртни белези” за спомен

Автор: Вероника Рот
Издателство: Егмонт България
Година: 2017
Страници: 464
превод от английски:
Заглавие на английски: Carve the Mark

Quis custodiet ipsos custodes?

„Смъртни белези“ от Вероника Рот спада към така нашумелите напоследък антиутопични романи, предназначени за тийнейджъри, чиято популярност се корени не само в широката младежка аудитория, но и във факта, че някои от тях се екранизират.

Рот е позната с успешната си трилогия „Дивергенти“, която спечели сърцата на мнозина. В новия си роман „Смъртни белези“ тя отново е стъпила върху темата за социалното неравенство, но сега освен положителния отзвук, книгата й донесе и критика. Вероника Рот беше обвинена в расизъм, тъй като описва две враждуващи нации – от белокожи и тъмнокожи (чиято държава е под диктатура). Вярвам, че целта на едно ревю е не само да представи какво се случва в книгата и какви са личните впечатления, но и да даде обективна информация за историята, автора и идеите залегнали в произведението. Ето защо ще изтъкна, че намирам подобни обвинения за безумни, не само защото действието се развива в неизвестна галактика в бъдещето, а и защото никъде в романа не се посочва и не се говори за висша раса.

Що се отнася до сюжета, действието се развива в неопределено бъдеще в неизвестна галактика, обитавана от различни народи. Една от планетите е заселена от две враждуващи нации – тези на Шотет и Тувхе, всяка със своя бит и култура и дори собствено име на планетата. Кой пръв е пристигнал е спорно, точно като въпроса с яйцето и кокошката. Всъщност борбата за територия и собственост е стара колкото света. Примери от близкото, далечното и много далечното минало колкото искате. В Шотет властва диктатура, с всички прийоми и средства на режима – изкривяване на информацията с цел манипулация на населението, забрана да се изучават чужди езици и липса на основни необходими продукти, като например лекарства. Такива са достъпни само за избрания елит, близък до властта. Все познати похвати на едно общество под диктатура. Нататък „Смъртни белези” за спомен

Реклами

Потопете се в „Легенда за първия кукер“

Автор: Студио Змей
Издателство: Егмонт България
Година: 2016
Страници: 64

Следя работата на младите ентусиасти от „Студио Змей“ още от първите откъси от „Златната ябълка“, които публикуваха в интернет пространството. Искрено се възхищавам на енергията и хъса им да създадат един вълнуващ анимационен сериал, който да представя българските легенди, традиции и обичаи. Голямо браво и за това, че издателство „Егмонт“ публикува малката книга „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.

И тук е редно да се запитате: „А вие знаете ли какво е кукер и как е възникнало кукерството?“ Аз лично не съм запозната с повече от общоизвестните факти, че кукерите се обличат с кожуси с козината навън и носят маски, с които гонят злото. Да, срамно е, че един прекрасен обичай, чиито корени могат да се проследят дълбоко в езическото ни минало, някак си остава непознат. Нататък Потопете се в „Легенда за първия кукер“

Да се намериш на „Островът на изгубените”

Автор: Мелиса де ла Круз
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 277
Оригинално заглавие: The Isle of the Lost
превод от английски: Ирина Денева-Слав

Напоследък дните ми се запълнени само с ангажименти и дълги работни часове под напрежение и колкото и да ми се иска да кажа, че съм готова да се посветя на купа книги, които се трупат и ме чакат, истината е, че имам сили само да се пъхна в леглото. А ако ми остане малко време за четене, то искам нещо, което да ме развесели, разтовари и пренесе далеч от натоварената ми и отговорна действителност. Затова зарязах всичко, което съм събрала на нощното ми шкафче (в киндъла и къде ли още не вкъщи), и с огромно удоволствие изчетох „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз.

Авторката проследява съдбата на децата на някои от най-големите злодеи от филмите на “Дисни” по популярните детски приказки. Това са Мал (дъщерята на Злодеида), Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил). Както подсказва заглавието на романа, всички злодеи са заточени на Острова на изгубените, откъснат от света и без капчица магия. Всички лоши имат деца, които ходят на училище, където се учат да бъдат… ами, лоши и от тях се очаква да надминат по злодеяния своите родители.

Междувременно в кралство Аурадон, добрите герои от приказките се наслаждават на своето „и заживели щастливо”. Бен, синът на Бел и Звяра, е на път да заеме престола на кралството и да започне да взема решения като владетел. Само че идиличното щастие не е такова за всички жители, а Бен отчаяно иска да накара родителите си да се гордеят с него.

Същото искат и Мал, Иви, Джей и Карлос, които не отговарят на очакванията на своите зли родители. Пред тях неочаквано се открива възможност да се докажат като злодеи, когато една случайност разкрива, че в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око на Злодеида, което може да върне магията и да позволи на всички да избягат. Мал, Иви, Джей и Карлос обединяват усилията си в търсенето на магическия жезъл, водените от различни (не съвсем благородни) подбуди, но по пътя ще открият нещо съвсем друго – приятелство, саможертва и куп неща, които са всичко на което са учени да не бъдат.

Признавам си, че с удоволствие се завърнах към любимите си „Дисни“ герои, макар и ново поколение. Беше интересно да се види гледната точка на „лошите”, а и нали всяка приказка отразява духа на епохата, в която живеем, хареса ми идеята на авторката да покаже, че няма абсолютно зло и за всяко нещо си има причина. По същия начин няма и абсолютно добро. В миналото, което е било доста по-крайно и жестоко, приказките са били черно-бели. Но сега живеем в свят, в който все пак, преди да лепнеш етикета на някого, се опитваш да видиш и неговата гледна точка (надявам се да е така). Затова и книгата със сигурност, ще накара малките си читатели да се замислят за доброто и злото и какво означава да намериш себе си, а не просто да следваш стъпките на мама и татко.

„Островът на изгубените” се явява предистория на игралния филм „Наследниците” на „Дисни:, чийто трейлър може да видите в края на ревюто. А аз лично мисля скоро да го изгледам и да зарадвам детето в мен.

Ревюто е публикувано в Аз чета.

Какво чета в момента

В началото на годината публикувах част от книгите, които възнамерявам да прочета, но както често се случва едно са намеренията, друго реалността. В крайна сметка поради промени в ангажираността ми и всичко ново, което излиза, случайно купувам или пък чисто импулсивно решавам да прочета, ако някой следи блога е видял, че от планираното прочетох само няколко книги.

Затова реших да пускам нов пост на определено време с книгите, които чета. Знам, знам ужасен навик, чета по няколко книги наведнъж. Оставям, довършвам, започвам нова. Но така е понякога, особено със сборници разкази. В момента чета четири книги и изборът ми се определя от настроението ми и времето. Като последното е наистина ужасно ограничено  и все не стига за всичко, което искам. Но ето какво стои на нощното ми шкафче.

razboynitsi„Разбойници” (Колектив) на изд. Сиела – ужасно дълго чакана и искана книга. Прочела съм около една трета от разказите. Всичките са супер завладяващи и омагьосващи. Естествено тези с чисто фентъзи елементите ми харесаха най-много. Предстоят ми още доста интересни и съм любопитна за тези с научно – фантастични елементи.

vnimani psihospusuk „Внимание, психоспусък” на Нийл Геймън (изд. Бард) – от тези разкази направо тръпки ме побиват и не е никак препоръчително да ги чета вечер. Геймън успява да ги направи страшни без капка кръв (в повечето случаи) и определно си има елементи на хорър. Това, което сами можем да си представим е много по-силно и от най-страшното описание. Тук срещам един по-различен Геймън от това, което съм чела.

„Куфарът на брат ми” на изд. „ICU“ ами на вълна разкази съм. Много силен и личен сборник за мен. Чета го бавно съвсем умишлено. Всеки разказ е една малка лична мигрантска вселена, в която си допуснат и досега поне в няколко разказа успях да се идентифицирам. Интересни съдби и истории и не съвсем типичните емигрантски истории.

ostrovat-na-izgubenite-potomtsite-1 „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз (изд. Егомонт България), която всъщност прочетох и скоро ще пиша за нея. Признавам си в една малка част от мен продължава да дреме малкото момиченце, което харесва „Спящата красавица”, „Пепеляшка”, „Малката русалка” и още други Дисни приказки. Е в този случай няма как да не поискам да прочета какво се случва с децата на злодеите от приказките. Затворени на остров, покрит с купол, лишаващ ги от магия, всички лоши и техните деца оцеляват в едни не особено добри условия.
Надявам се скоро да мога да споделя повече за всички.

„Гибелна вълна“ се надига

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 361
Оригинално заглавие: Rogue Wave (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„Гибелна вълна“ на Дженифър Донъли започва там, където свършва първата част „В морските дълбини”. В последния момент русалките успяват да избягат от Трахо и войниците му, но са разделени и всяка от тях поема на път, за да намери талисмана на мага, чиято наследничка е.

Серафина отива в Атлантида, за да потърси повече информация за магическите талисмани. Към нея се присъединява Линг и двете успяват да научат, че това са скъпоценни камъни, подарени на шестимата магове от боговете. Единственият оцелял маг от разрушената Атлантида е Мероу и тя е разпръснала камъните из различни краища на дълбините. Сега русалките трябва да тръгнат по следите, оставени от нея, за да ги намерят. Серафина поема сама към Миромара, където я очакват още по-неприятни изненади и разкрития. Предателства, които не е предвидила, но и любов, която е смятала за изгубена.

Нийла се озовава в собственото си кралство Матали, но е посрещната с недоверие. Родителите й смятат, че все още е разтърсена от скорошните събития и не вярват на нищо от това, което им разказва. Нийла трябва да се пребори със самата себе си, да повярва в собствените си избори и да отвоюва независимостта си. Тя също поема към приключения в търсене на вълшебния камък, но освен него, ще разкрие и зловещата истина какво всъщност се случва с изчезналите морски хора. Нататък „Гибелна вълна“ се надига

Шотландска любов с „Вождът“

Автор: Моника Маккарти
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 295
Оригинално заглавие: The Chief
превод от английски: Кристина Георгиева

„Вождът” на Моника Маккарти е първата книга от поредицата „Стражите на Шотландия”, която излиза под логото „Уо“, импринта на издателство „Егмонт България“ за романтични романи. Книгата спада към историческите романси и ни пренася в далечния XIV век в Шотландия.

Моника Маккарти преплита исторически факти с измисления от нея таен отряд от елитни шотландски воини, чиято цел е да подпомогнат Робърт Брус в борбата му за шотландския престол. Начело на този отряд застава Тор Маклауд, един от най-непобедимите бойци. В замяна на помощта си, той получава съпруга, която първоначално не желае да приеме, но след един злополучен обрат в събитията, двамата сключват брак и се отправят към далечния шотландски остров Скай, където се намира клана на Тор. Кристина, новата булка, ще трябва да се пребори с предизвикателствата на новия си живот на отдалечения остров и да се опита да спечели наглед студеното сърце на съпруга си. Нататък Шотландска любов с „Вождът“

Приключения „В морските дълбини“

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 312
Оригинално заглавие: Deep Blue (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„В морските дълбини” на Дженифър Донъли съчетава всички класически елементи на едно добро фентъзи за деца – има магия, мистерия, митология, приключения, вълшебни талисмани, хилядолетна тайна. И всичко това се случва на дъното на моретата, реките и океаните.

Това е историята на русалката Серафина, която в деня, в който трябва да бъде провъзгласена за наследница на трона на Миромара и да бъде официално сгодена за принц Махди, вижда как кралството й бива завладяно от нашественици. Баща й е убит, а майка й е смъртоносно ранена. Серафина успява да избяга заедно с приятелката си Нийла и двете се отправят към Румъния в търсене на речните вещици, йели, за които се предполага, че са само мит.

Оказва се, че и двете момичета са имали един и същи сън, в който са призовани от Баба Вража. Шест русалки от всички морета трябва да се съберат, за да спасят водния свят от древно зло. Зло, което води корените си от създаването на морския народ и падането на Атлантида (не мога да не отбележа интересната хрумване на авторката да обвърже мита за древния континент с цялата история). Като всяко приключение, по пътя младите русалки срещат нови приятели, неочаквани съюзници, разкриват стари тайни и порастват. Появяват се и другите четири русалки, всяка с уникална дарба и характер.
Нататък Приключения „В морските дълбини“