„Среднощен сокол“ среща съдбата си

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Midnight Falcon
превод от английски: Владимир Зарков

Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко лоши. Признавам чара на героите, създадени от Марк Лорънс (сравнението ми е напълно случайно), но все пак романтичката в мен обича класическия рицар на бял кон, който се бори за доброто и е движен от най-алтруистични подбуди.

Затова и поредицата на Дейвид Гемел за Риганте толкова много ми хареса. Въпреки че главните герои са далеч от перфектни и извървяват дълъг път в своето развитие, те се борят за правдата и се стремят да бъдат по-добри.

Ако сте чели „Меч в бурята“, то „Среднощен сокол“ няма да ви изненада много. Сюжетът следва добре познатата формула за трагична и предопределена съдба. Историята на Бейн е твърде с сходна с тази на Конавар. Той израства, отхвърлен от племето и баща си Конавар, и трябва сам да си пробие път в живота. Нататък „Среднощен сокол“ среща съдбата си

Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков

Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите. Нататък Легенди и геройства в “Меч в бурята”