Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Автор: Марина Фиорато
Издателство: Кръгозор
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: Beatrice and Benedick
превод от английски: Антоанета Дончева-Стаматова

„Много шум за нищо” е не само най-любимата ми пиеса от Шекспир, но и едно от най-обичаните от мен произведения. Препрочитала съм я толкова много пъти, че съм изгубила точния брой. Разбира се, гледала съм и всички екранизирани версии, като най-любима си остава тази на Кенет Брана. Затова и когато излезе „Беатриче и Бенедикт” на Марина Фиорато, нямаше начин да я пропусна. От анотацията й стана ясно, че историята е вдъхновена от прословутата пиеса. Отделно, Фиорато пише много леко и се чете бързо, a романът й „Мадоната на бадемите” ми остави много добри впечатления, което беше още една причина да прочета новата й книга.

Както подсказва заглавието, романът проследява историята на остроумната и духовита любовна двойка и до голяма степен се придържа към оригинала. Затова няма да се спирам върху сюжета, а ще посоча само по-големите разлики и допълненията, направени от Марина Фиорато. Първо, действието се разпростира в рамките на една година, в началото на която Бенедикт и Беатриче се влюбват в Месина, разделят се и се събират отново следващото лято. Като цяло историята е с по-трагични нотки, а авторката е успяла да намеси международна политика и дори т. нар. Велика испанска армада, която през май 1588 г. се отпратя към Ла Манша с цел да победи Англия и да възстанови католицизма. Нататък Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Реклами