„Всички наши грешни дни“ – за живота, който водим, и този, който бихме могли да имаме

Автор: Илан Мастаи
Издателство: Бард
Година: 2017
Страници: 400
превод от английски: Валерий Русинов
Заглавие на английски: All Our Wrong Todays

Нали знаете как всеки читател си има любима тема и когато излезе книга, която я разглежда, задължително си я взема? Един от въпросите, които винаги са ме вълнували, е този за избора и за възможните варианти на живота ни. Всяко едно решение, дори и съвсем дребните, води съдбата на човек в различна посока. Затова, когато издателство „Бард“ обявиха, че след дни излиза „Всички наши грешни дни“ от Илан Мастаи, изпаднах в читателска еуфория и, разбира се, веднага се потопих в романа.

Илан Мастаи е написал фантастика, която – о Алелуя! – не е за апокалиптично бъдеще. Имам чувството, че всичко от жанра, излязло през последните няколко години, описва само разни антиутопични реалности, което е доста далеч от представата на най-известните автори във фантастиката. Нали се сещате – заселване на планети, високотехнологични общества, космически кораби…. Но да не се отплесвам.

„Всички наши грешни дни“ се развива в настоящето, всъщност през 2016 година. Това обаче не е реалността, което хората са си представяли преди петдесет години, а модерна утопия. Ех, мечти – летящи коли, ръчен труд, сведен почти до нула, почивки на Луната и т.н. Виждате една прекрасна картина. Но – винаги има едно но, в това прекрасно, чудесно, високотехнологично общество, главният герой Том Берън е нещастен. Дете на гениален учен, той не пасва никъде, или с една дума, е неудачник. Семейството му се разпада, майката е починала преди четири месеца, a бащата е затънал в проекта си за машина на времето, която трябва да бъде пусната на определена дата. Нататък „Всички наши грешни дни“ – за живота, който водим, и този, който бихме могли да имаме

Advertisements

Трънливият път на „Херцогинята”

Автор: Даниел Стийл
Издателство: Бард
Година: 2017
Страници: 288
Оригинално заглавие: The Duchess
превод от английски: Елена Чизмарова

Подборът на книги за Gembox може и да изглежда нещо, което не отнема много време, но действителността е доста различна. Понякога книгата, която искам да включа сама ме намира, но понякога ми отнема много четене и търсене, докато избера, тъй като преценявам доста фактори като дата на излизане, сюжета на книгата, продукти, с които да съчетая и т.н. „Херцогинята” от Даниел Стийл (изд. „БАРД”), която беше в Gembox за октомври, успя да отговори на всичките ми търсения. Даниел Стийл е от писателките ветерани на романтична литература и нейната формула за силен образ (доста често женски), който е едновременно крехък, но успяващ да се пребори и устои на всички превратности на съдбата, все така вълнува сърцата на читателите. Такава героиня е и Анжелик, дъщеря на херцога на Уестърфилд и французойка от най-висшите аристократични кръгове. Останала кръгъл сирак на 18 години, животът ѝ се променя драстично. В резултат на абсурдните английски закони за наследство, в които титлата и всички имоти остават за първородния мъжки наследник (спомнете си „Гордост и предразсъдъци”) полубратът на Анжелик успява да я прогони от семейното имение и да я принуди да стане гувернантка. Въпреки че се справя с работата и поверените ѝ деца, тя е в уязвима позиция. След една жестока несправедливост Анжелик е принудена на напусне Англия. Нататък Трънливият път на „Херцогинята”

Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков

Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите. Нататък Легенди и геройства в “Меч в бурята”