Айзък Азимов за бъдещето и роботиката – част 2

След първия том от поредицата на издателство Бард със заглавия от Айзък Азимов „Роботите“ дойде ред и на втория. Там са включени романът „Роботите на зората” и цикълът разкази „Аз, роботът”.

„Роботите на зората” започва две години след събитията в „Голото слънце”. Илайджа Бейли отново е избран да разплете мистерията около едно убийство, но на… робот. За целта е изпратен на планетата Аврора – най-стария и влиятелен от външните светове, на който е извършено престъплението. Там Бейли се среща с познатите от предишните ни романи, герои, р. Данийл Оливо, Гладиа, Хан Фастълф, но и с един нов робот, който ще има особено значение за развитието на историята. В разгадаването на престъплението е заложена не само репутацията на Бейли, но и бъдещето на земляните, които искат да напуснат стоманените си градове и да колонизират ненаселените светове от галактиката. На фона на сложната политическа обстановка и трудностите при разследването, разцъфтява забранената любов между Илайджа и Гладиа. Нататък Айзък Азимов за бъдещето и роботиката – част 2

Advertisements

Айзък Азимов за бъдещето и роботиката

За Айзък Азимов, каквото и да напиша, няма да е достатъчно. Откакто попадна в ръцете ми негова книга в ученическите ми години, пред мен се откри цял един нов свят. Той отвори очите ми за научната фантастика, за необятния свят на въображението. Всичките му разкази за роботите са просто великолепни. Затова когато Бард преиздаде романите „Стоманените пещери” и „Голото слънце” в един том, побързах да си го взема и да попадна отново в бъдещето. Нататък Айзък Азимов за бъдещето и роботиката

„Принцесешки истории и други необикновени случки” от Катя Антонова

Случайно попаднах на „Принцесешки истории и други необикновени случки”.  Докато търсех подарък за племенницата ми в книжарницата погледът ми беше привлечен от красивата корица и очевидно приказките прадназначени за малки момиченца. Любопитството ми се разпали още повече, след като видях, че авторката е българка. Реших да прегледам приказките и се зачетох в случайно избрана. Оказа се приказката „Самотната принцеса”. Историята меко казано ме изуми, затова направо отидох на касата и си купих книжката. Вечерта вкъщи на спокойствие прочетох всички приказки. От всичко написано мога да обобщя, че това са приказки за възрастни, с поука и край, който не е класическия „и заживели щастливо”. Нататък „Принцесешки истории и други необикновени случки” от Катя Антонова