Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128

Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас. Нататък Ами ако можехме да променим миналото?

Advertisements

Да откриеш, че „Щастието е чаша чай с теб”

Автор: Мамен Санчес
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: La felicidad es un té contigo
превод от испански: Ивинела Самуилова

„Щастието е чаша чай с теб“ на Мамен Санчес седя в купчината ми за четене почти година и все чаках подходящия момент да я започна. Краят на лятото, а после дъждовната английска есен и зима хич не ме предразполагаха за слънчева Испания, която сякаш щеше да ми се изсмива в лицето на фона на вятъра и дъжда. Но дойде пролетта и реших, че е крайно време за нещо топло и оптимистично със съвсем лека щипка тайнственост. И книгата ми донесе точно това настроение на оптимизъм и веселие, които търсех.

Заедно с Атикус Крафтсман се пренесох от студена Англия в топла Испания в малкото издателство „Либрарте“, с неговите пет служителки – Берта, Асунсион, Мария, Габи и Солеа. Всъщност Атикус е син на собственика на издателството, което е част от „Крафтсман & Ко“, и е натоварен с неприятната задача да затвори „Либрарте“. Само че жените поемат нещата в свои ръце и съставят план за отвличане на вниманието, който включва стари поеми и гореща Андалусия. Красивата Солеа е натоварена със задачата да развлича Атикус, докато останалите се опитат да направят „Либрарте“ печелившо. Разбира се, любовта се намесва, причинявайки малко объркване, и Атикус изчезва, което води до полицейско разследване и нови усложнения, но в крайна сметка всичко се подрежда.

„Щастието е чаша чай с теб“ е от книгите, които се четат за часове и те оставят ведър и оптимистично настроен. Мамен Санчес пише леко, с фино загатнат хумор. Това си е женски роман, който ще бъде разбран и оценен предимно от дамите. Най-малкото всяка една може да се припознае напълно или отчасти в образите на петте героини. Почти всички роли на жената са обхванати чрез тях – старата мома, уморената и неоценена майка, разведената, влюбената, копнееща за деца и свободната. Пък и това е история, в която се водиш от емоциите, не от разума, и нещата се решават по съдбовен и интуитивен път. Нататък Да откриеш, че „Щастието е чаша чай с теб”

Удоволствие до смърт в „Ненагледна моя”

Автор: Чък Паланюк
Издателство: Ера
Година: 2014
Страници: 312
Оригинално заглавие: Beautiful You
превод от английски: Анелия Калева

Приключих „Ненагледна моя” на Чък Паланюк (ЕРА) със смесени чувства и дълго време се чудех дали изобщо да пиша за романа. Все пак реших да споделя моите мисли върху прочетеното, тъй като сюжетът ме заинтригува още когато книгата излезе и нямах търпения да видя как е развит. Точно това доведе и до голяма степен за моето разочарование, тъй като имах по-високи очаквания. Като начало, спечели ме закачката с романа със сивите нюанси, което разбира се не е основната идея. При Паланюк посредствената Пени си е съвсем обикновена и богатият милионер не се влюбва в нея. Тя става неговото опитно зайче в експериментите му за секс играчки „Ненагледна моя”, които всъщност се справят значително по-добре от мъжете. А когато те излизат на пазара жените полудяват по тях и както казва рекламата съпрузите наистина стават излишни. Нататък Удоволствие до смърт в „Ненагледна моя”

Уве, човекът с голямо Ч

Автор: Фредрик Бакман
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: En man som heter Ove
превод от английски: Цветана Гечева

Винаги се стремя да съм обективна в ревютата си, защото искрено вярвам, че всяка книга си има своите читатели (освен някои изключения) и дори мен да ме е оставила по-скоро със смесени чувства, не означава, че няма да се хареса на друг. Разбира се в крайна сметка това е лична гледна точка и винаги се разбира дали историята те е запленила или не. Но днес ще напиша едно изключително емоционално ревю за „Човек на име Уве” (изд. Сиела), защото това е книга за човека с голямо Ч. За това как не бива да забравяме да сме хора, дори и в най-тежките моменти. И защото, не на последно място, тази книга ме разплака. А след безброй прочетени истории, това вече не е толкова лесно.

Ако още не сте чули и разбрали кой е Уве, ще ви го представя. Уве е темерут и то от най-лошите. Точно от този вид, който ще ти скъса нервите, ако случайно се озовете заедно в магазина. При това е и мърморко. Не го искате за съсед, ще ви обяснява при всеки удобен (и не толкова удобен) случай за правилата и тяхното спазване. И така, вече не го харесвате със сигурност, но грешите. Защото при Уве думите и делата се разминават. Колкото по неприветлив, сърдит и намръщен е отвън, толкова по-благородни са неговите постъпки. Нататък Уве, човекът с голямо Ч

Добри поличби за човечеството

Автор: Тери Пратчет & Нийл Геймън
Издателство: Прозорец
Година: 2003
Страници: 416
Оригинално заглавие: Good Omens
превод от английски: Светлана Комогорова

Няма по-голяма радост, за страстния читател, от тази, да попадне на книга, за която да е имал положителни очаквания, но тя да се окаже много, много повече от това. И ако трябва да използвам оценката от 1 до 5, то на „Добри поличби” на Тери Пратчет и Нийл Геймън давам 5+++. Твърдо вярвам в максимата, че светът е оцелял, защото се е смял. И ако не можеш да се надсмееш над собствените си недостатъци, значи имаш спешна нужда от смехотерапия. Е, Пратчет и Геймън осигуряват солидна доза смях над сериозни и не толкова сериозни теми. В тези 416 страници са успели да обхванат почти всички значими идеи, вълнуващи човечеството. И го правят със замах!
Нататък Добри поличби за човечеството

Английският съсед

Автор: Михаил Вешим
Издателство: Сиела
Година: 2008
Страници: 194

След като завърших „Руският съсед” на Вешим, трябваше задължително да прочета по-ранния му роман с подобно заглавие, в който обаче другоселецът е от Англия. И така подхванах „Английският съсед” (изд. Сиела), чиято история е сходна с тази от „Руският съсед”, само че фокусът е под друг ъгъл. Тук Джон от Манчестър бяга от големия град и дъждовното английско време, за да се засели в китното село Плодородно. Той обаче не е подготвен за това как се случват нещата в България и неговата английска почтеност го вкарва в редица нелепи, смешни и често неприятни, за самия него, ситуации. Нататък Английският съсед

„Руският съсед” разсмива през сълзи

Автор: Михаил Вешим
Издателство: Сиела
Година: 2013
Страници: 256

„Руският съсед” на Михаил Вешим дълго време седеше сред книгите ми за четене и все не стигах до нея. В момента, в който започнах романа, искрено съжалих че съм отлагала прочитането му.
В иронично смешната история за село Ново плодородно и неговите жители, Вешим ярко обрисува българското общество още в първите страници.

„Трябва, Вяра, трябва по някакъв начин да се реагира! Нали сме гражданско общество!
Козата си изпи водата, изгледа го с влажен поглед и продължи да преживя – реакция, досущ като на обществото, щом му споменеш да стане „гражданско”.

Нататък „Руският съсед” разсмива през сълзи