Приключения „В морските дълбини“

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 312
Оригинално заглавие: Deep Blue (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„В морските дълбини” на Дженифър Донъли съчетава всички класически елементи на едно добро фентъзи за деца – има магия, мистерия, митология, приключения, вълшебни талисмани, хилядолетна тайна. И всичко това се случва на дъното на моретата, реките и океаните.

Това е историята на русалката Серафина, която в деня, в който трябва да бъде провъзгласена за наследница на трона на Миромара и да бъде официално сгодена за принц Махди, вижда как кралството й бива завладяно от нашественици. Баща й е убит, а майка й е смъртоносно ранена. Серафина успява да избяга заедно с приятелката си Нийла и двете се отправят към Румъния в търсене на речните вещици, йели, за които се предполага, че са само мит.

Оказва се, че и двете момичета са имали един и същи сън, в който са призовани от Баба Вража. Шест русалки от всички морета трябва да се съберат, за да спасят водния свят от древно зло. Зло, което води корените си от създаването на морския народ и падането на Атлантида (не мога да не отбележа интересната хрумване на авторката да обвърже мита за древния континент с цялата история). Като всяко приключение, по пътя младите русалки срещат нови приятели, неочаквани съюзници, разкриват стари тайни и порастват. Появяват се и другите четири русалки, всяка с уникална дарба и характер.
Нататък Приключения „В морските дълбини“

Реклами

Стари и нови божества в „Американски богове”

Автор: Нийл Геймън
Издателство: Бард
Година: 2001
Страници: 544
Оригинално заглавие: American Gods
превод от английски: Емилия Масларова

Боговете са велики — провлачила бавно Ацула, сякаш разкривала голяма тайна. — Но сърцето е по-велико. Защото боговете идват от сърцата ни и пак в сърцата ни ще се върнат…

Не съм от заклетите фенове на Нийл Геймън и не съм изчела цялото му творчество от кора до кора. Много ми харесаха „Добри поличби” и „Звезден прах”, искрено съм се забавлявала и с двете. Разказите на Геймън обаче ме оставиха по-скоро раздвоена, имаше няколко, които силно ме впечатлиха, но като цяло не са оказаха моето нещо. За „Американски богове” съм попадала на крайно полюсни мнения, от изключително положителни, до: „ама какво се случва в тази книга, само се размотават нагоре надолу из Америка”;(почти точен цитат давам).

Преди време започнах книгата, но сигурно изчетох 10 страници и я оставих за някога по-късно. Сега реших отново да се върна към нея. Този път ме завладя от началото, после темпото малко се забави и леко досади, но накрая шеметно се разбърза. В крайна сметка, това, което мога да напиша за романа, е, че е един от най-странните, които съм чела. Няколко дни по-късно все още не мога да събера мислите си и да опиша впечатленията си. Да, вярно е това с размотаването из САЩ, но само ако го четеш буквално. Под повърхността има доста идеи и разсъждения за религиите, боговете и щастието. Нататък Стари и нови божества в „Американски богове”

Българският фолклор и старогръцката митология се преплитат в ‘Wildalone’ на Краси Зуркова

Автор: Краси Зуркова
Издателство: William Morrow (импринт на HarperCollins)
Година: 2015
Страници: 384
Оригинално заглавие: Wildalone

Когато Алекс пусна във фейсбук пост относно романа на Краси Зуркова, чудейки се дали български автор досега е бил публикуван от HarperCollins, бях безкрайно изненадана. Защото, въпреки че имаме успешни автори, които са популярни в чужбина и са удостоени с престижни награди, истината е, че нямаме писател, чийто дебютен роман да бъде публикуван от издателство от такава величина. Още повече – Wildalone излиза с твърди корици, а това се прави само за бестселърите и най-добрите романи. Бях изключително заинтригувана от книгата и имах честта да я прочета броени дни преди премиерата й в световен мащаб.

В Wildalone Краси Зуркова вдъхва живот на едни от най-прекрасните и тайнствени създания от българския фолклор, а именно самодивите. Историята се завърта около 18-годишната българка Теодора Славин, виртуозна пианистка, която, благодарение на своя талант, е приета в престижния Принстън. Малко преди да отпътува за Америка, тя научава, че е имала сестра, Елза, която преди 15 години също е заминала да следва в Принстън. Няколко месеца след заминаването си обаче Елза е намерила смъртта си при неизяснени обстоятелства, а крайно изненадващият факт е, че тялото й е било откраднато от погребалния дом.
Нататък Българският фолклор и старогръцката митология се преплитат в ‘Wildalone’ на Краси Зуркова

Магията на сънищата в „Луната, която убива”

Автор: Н. К. Джеймисин
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: The Killing Moon (Dreamblood #1), 2012
превод от английски: Павел Главусанов

“Луната, която убива” на Н. К. Джеймисин ме привлече, заради всички предпоставки, които говореха, че ме очаква страхотно фентъзи. Интригуващата анотация разказва за един свят, в който магията е свързана със сънищата на хората. Идеята за света на сънищата не е нова и е експлоатирана от други автори, но Джеймисин е успяла да постигне нещо много по-оригинално и по-добре изградено. Светът, който е сътворила, е вдъхновен от Древен Египет, но всичко останало е една достоверна измислица. Всъщност е толкова убедителна, че можеше да мине за исторически роман.

Градът-държава Гуджааре се управлява от Принца на Залеза, пряк наместник на Хананджа, богинята на сънищата, в света на будните. Но над него и над всичко стоят Бирниците, жреци на Богинята. Те са хората, които упражняват магия. И тук Н. К. Джеймисин разгръща напълно идеята за света на сънищата Ина-Карек, обитаван от сънуващите и дом на мъртвите. Нататък Магията на сънищата в „Луната, която убива”

Добри поличби за човечеството

Автор: Тери Пратчет & Нийл Геймън
Издателство: Прозорец
Година: 2003
Страници: 416
Оригинално заглавие: Good Omens
превод от английски: Светлана Комогорова

Няма по-голяма радост, за страстния читател, от тази, да попадне на книга, за която да е имал положителни очаквания, но тя да се окаже много, много повече от това. И ако трябва да използвам оценката от 1 до 5, то на „Добри поличби” на Тери Пратчет и Нийл Геймън давам 5+++. Твърдо вярвам в максимата, че светът е оцелял, защото се е смял. И ако не можеш да се надсмееш над собствените си недостатъци, значи имаш спешна нужда от смехотерапия. Е, Пратчет и Геймън осигуряват солидна доза смях над сериозни и не толкова сериозни теми. В тези 416 страници са успели да обхванат почти всички значими идеи, вълнуващи човечеството. И го правят със замах!
Нататък Добри поличби за човечеството

В „Авемпарта” напрежението расте

Автор: Майкъл Дж. Съливан
Издателство: MBG Books
Година: 2012
Страници: 320
Оригинално заглавие: Avempartha
превод от английски

В „Авемпарта”, Майкъл Дж. Съливан повишава напрежението и разкрива повече от света на Елан, миналото му и бъдещата му съдба. Научаваме и повече за Есрахаддон, в чийто схеми отново попадат Ройс и Ейдриън. Този път машинациите на магьосника ще отведат двамата герои при древната кула на елфите, Авемпарта. Нейните загадки ще бъдат оставени на уменията на Ройс, а защитата от древно чудовище ще се падне на Ейдриън. Нататък В „Авемпарта” напрежението расте

Интриги и загадки в „Конспирация за короната”

Автор: Майкъл Дж. Съливан
Издателство: MBG Books
Година: 2012
Страници: 304
Оригинално заглавие: The Crown Conspiracy
превод от английски

„Конспирация за короната” на Майкъл Дж. Съливан поставя началото на поредицата „Откровенията на Ририя”, в която по следите на древна мистерия, приключения и загадки ще се впуснат двама необикновени крадци.

Ройс и Ейдриън са тандем, в който обединените им умения, им дават възможност да изпълняват необичайни и опасни поръчки, за всеки, който може да си плати. Въпреки че се опитват да останат в сянка и настрана от политиката и властта, съдбата ги поставя под светлината на прожекторите, когато несправедливо биват обвинени за убийството на краля на Меленгар. Спасени на косъм от екзекуция, те се отправят на пътешествие, което ще постави само началото на пъзела, а бъдещата история ще бъде рамкирана. Нататък Интриги и загадки в „Конспирация за короната”