„Среднощен сокол“ среща съдбата си

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Midnight Falcon
превод от английски: Владимир Зарков

Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко лоши. Признавам чара на героите, създадени от Марк Лорънс (сравнението ми е напълно случайно), но все пак романтичката в мен обича класическия рицар на бял кон, който се бори за доброто и е движен от най-алтруистични подбуди.

Затова и поредицата на Дейвид Гемел за Риганте толкова много ми хареса. Въпреки че главните герои са далеч от перфектни и извървяват дълъг път в своето развитие, те се борят за правдата и се стремят да бъдат по-добри.

Ако сте чели „Меч в бурята“, то „Среднощен сокол“ няма да ви изненада много. Сюжетът следва добре познатата формула за трагична и предопределена съдба. Историята на Бейн е твърде с сходна с тази на Конавар. Той израства, отхвърлен от племето и баща си Конавар, и трябва сам да си пробие път в живота. Нататък „Среднощен сокол“ среща съдбата си

Advertisements

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева

Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени. Нататък „Изтръгнати от корен”

Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков

Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите. Нататък Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Магията на „Леденият дракон“

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издателство: ИК Бард
Година: 2015
Страници: 128
Оригинално заглавие: The Iced Dragon
превод от английски: Валерий Русинов
илюстрации: Луис Ройо

„Леденият дракон“ на Джордж Р.Р. Мартин е издание, което е ценно заради цялостното си оформление, твърдите корици, красивите рисунки на Луис Ройо и историята, която става както за деца, така и за възрастни. По тези причини закупих книгата за моята дъщеря, за когато стигне онази възраст, в която не само ще мога да й чета, но и ще разбира. Откакто се е родила, подбирам красиви и стойностни книги, които ще издържат проверката на времето и се надявам да останат за нейните деца.

Що се отнася до сюжета, въпреки, че рекламата набляга на факта, че действието се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед“, истината е, че освен присъствието на дракони, това би могъл да е кой да е измислен свят. Историята се върти около Адара, родена в най-голямата зима, която е по-различна от връстниците си и обича студа, ледените гущери и най-вече тайнствения леден дракон. Времето за Адара минава в очакване на нейния рожден ден, защото тогава идва зимата, а това значи и появата на ледения дракон, който тя язди и който всеки път я отнася все по-надалеч. Така минава времето, до седмия й рожден ден, когато войната стига родния й дом. Нататък Магията на „Леденият дракон“

„Гибелна вълна“ се надига

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 361
Оригинално заглавие: Rogue Wave (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„Гибелна вълна“ на Дженифър Донъли започва там, където свършва първата част „В морските дълбини”. В последния момент русалките успяват да избягат от Трахо и войниците му, но са разделени и всяка от тях поема на път, за да намери талисмана на мага, чиято наследничка е.

Серафина отива в Атлантида, за да потърси повече информация за магическите талисмани. Към нея се присъединява Линг и двете успяват да научат, че това са скъпоценни камъни, подарени на шестимата магове от боговете. Единственият оцелял маг от разрушената Атлантида е Мероу и тя е разпръснала камъните из различни краища на дълбините. Сега русалките трябва да тръгнат по следите, оставени от нея, за да ги намерят. Серафина поема сама към Миромара, където я очакват още по-неприятни изненади и разкрития. Предателства, които не е предвидила, но и любов, която е смятала за изгубена.

Нийла се озовава в собственото си кралство Матали, но е посрещната с недоверие. Родителите й смятат, че все още е разтърсена от скорошните събития и не вярват на нищо от това, което им разказва. Нийла трябва да се пребори със самата себе си, да повярва в собствените си избори и да отвоюва независимостта си. Тя също поема към приключения в търсене на вълшебния камък, но освен него, ще разкрие и зловещата истина какво всъщност се случва с изчезналите морски хора. Нататък „Гибелна вълна“ се надига

Приключения „В морските дълбини“

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 312
Оригинално заглавие: Deep Blue (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав

„В морските дълбини” на Дженифър Донъли съчетава всички класически елементи на едно добро фентъзи за деца – има магия, мистерия, митология, приключения, вълшебни талисмани, хилядолетна тайна. И всичко това се случва на дъното на моретата, реките и океаните.

Това е историята на русалката Серафина, която в деня, в който трябва да бъде провъзгласена за наследница на трона на Миромара и да бъде официално сгодена за принц Махди, вижда как кралството й бива завладяно от нашественици. Баща й е убит, а майка й е смъртоносно ранена. Серафина успява да избяга заедно с приятелката си Нийла и двете се отправят към Румъния в търсене на речните вещици, йели, за които се предполага, че са само мит.

Оказва се, че и двете момичета са имали един и същи сън, в който са призовани от Баба Вража. Шест русалки от всички морета трябва да се съберат, за да спасят водния свят от древно зло. Зло, което води корените си от създаването на морския народ и падането на Атлантида (не мога да не отбележа интересната хрумване на авторката да обвърже мита за древния континент с цялата история). Като всяко приключение, по пътя младите русалки срещат нови приятели, неочаквани съюзници, разкриват стари тайни и порастват. Появяват се и другите четири русалки, всяка с уникална дарба и характер.
Нататък Приключения „В морските дълбини“

Стари и нови божества в „Американски богове”

Автор: Нийл Геймън
Издателство: Бард
Година: 2001
Страници: 544
Оригинално заглавие: American Gods
превод от английски: Емилия Масларова

Боговете са велики — провлачила бавно Ацула, сякаш разкривала голяма тайна. — Но сърцето е по-велико. Защото боговете идват от сърцата ни и пак в сърцата ни ще се върнат…

Не съм от заклетите фенове на Нийл Геймън и не съм изчела цялото му творчество от кора до кора. Много ми харесаха „Добри поличби” и „Звезден прах”, искрено съм се забавлявала и с двете. Разказите на Геймън обаче ме оставиха по-скоро раздвоена, имаше няколко, които силно ме впечатлиха, но като цяло не са оказаха моето нещо. За „Американски богове” съм попадала на крайно полюсни мнения, от изключително положителни, до: „ама какво се случва в тази книга, само се размотават нагоре надолу из Америка”;(почти точен цитат давам).

Преди време започнах книгата, но сигурно изчетох 10 страници и я оставих за някога по-късно. Сега реших отново да се върна към нея. Този път ме завладя от началото, после темпото малко се забави и леко досади, но накрая шеметно се разбърза. В крайна сметка, това, което мога да напиша за романа, е, че е един от най-странните, които съм чела. Няколко дни по-късно все още не мога да събера мислите си и да опиша впечатленията си. Да, вярно е това с размотаването из САЩ, но само ако го четеш буквално. Под повърхността има доста идеи и разсъждения за религиите, боговете и щастието. Нататък Стари и нови божества в „Американски богове”