Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Автор: Артър Кларк
Издателство: Сиела
Година: 2016
Страници: 512
Оригинално заглавие: The City and the Stars. The Songs of Distant Earth
превод от английски: Любомир Николов

Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат към звездите, а не към дребнотемията на ежедневието ни, които, за жалост, стесняват мирогледа ни.

„Градът и звездите“ e една футуристична приказка, в която Кларк задава философски въпроси за смисъла на битието, за изборите и за това какво ни прави хора. Историята ни отвежда милиони години напред в човешката еволюция, когато на земята вече съществува един-единствен град – Диаспар, събрал в себе си всички достижения и открития на начната мисъл. Град мечта, вечен, прекрасен, уникален и обитаван от последните хора. Жителите му се радват на безсмъртие, като живеят хиляди години и след това заспиват, за да се преродят.

Болестите отдавна са забравени и животът тече, лишен от проблеми и препятствия, но и от предизвикателства. Утопията е с цената на забравата и отказа от звездите, защото хората вече не изследват, а искрата на любопитството е отдавна потушена. Докато един ден не се ражда Алвин, който е различен – той не е „прероден“ и в него блещука отдавна забравения порив на откривателя. Именно той донася промяната и възражда човешкия дух, но няма да разкривам повече, за да не разваля удоволствието от четенето. Нататък Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Космически кеф с „Дипломатически имунитет”

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издателство: ИК Бард
Година: 2003
Страници: 544
Оригинално заглавие: Diplomatic Immunity

Тази година си обещах, че ще задоволявам в по-голяма степен книжните си страсти и ще препрочитам стари и любими неща. Колкото нови и добри книги да излизат и въпреки че времето все не стига, за да изчета всичко, доказаното няма как да те разочарова.

А по-хубаво от класическа фантастика, която да разпали въображението ми и да задоволи книжния хедонист в мен, няма. Затова с огромно удоволствие се потопих в два от романите от Воркосиганската сага на Бюджолд. Първоначално мислех да пиша за „Цивилна кампания”, която хронологически е преди „Дипломатически имунитет”, но втората успя още по-силно да ме развълнува и ето ме, опитваща се да обобщя мислите си. Всеки фен на сагата знае, че книгите могат да се четат самостоятелно, а и не всички е писано от Бюджолд в последователна хронология.

„Дипломатически имунитет” ни среща с вече женения Майлс, на връщане от позакъснелия му меден месец с Екатерин. В края на пътуването им, той, в ролята си на имперски ревизор, е изпратен от император Грегор да разследва инцидент с комарска търговска флотилия, който се е случил на станция Граф в далечния Квадикосмос. Нещата са усложнени допълнително от бараярски служители, които са арестувани и мистериозно изчезнал бараярски офицер. Всеки лек напредък води към разплитане на дипломатическата каша, както и до нови загадки. Романът има криминален оттенък, с доста съспенс и покачване на напрежението. Най-ценното, разбира се, е посланието срещу расовата и половата дискриминация, което Бюджолд отправя към читателя, както и що е то патриотизъм и как да го разбираме. Съвсем отговорно заявявам: не четете тази книга, ако имате каквито и да е било предразсъдъци.
Нататък Космически кеф с „Дипломатически имунитет”

Човешкият гений в „Илион” и „Олимп”

Автор: Дан Симънс
Издателство: Бард
Година: 2004; 2005
Страници: 672, 878
Оригинално заглавие: Ilium; Olympos
превод от английски: Крум Бъчваров, Венцислав Божилов

Има книги, чиито идеи, мащабност и размах на въображението са толкова всеобхватни, че ти е трудно да ги обобщиш в едно ревю. “Илион” и „Олимп” на Дан Симънс са точно такива и мога само да напиша, че направо ми взривиха мозъка. Симънс забърква герои, места и събития, които се развиват успоредно едно на друго, обединени от общата загадка какво се е случило на Земята преди 1 400 години (но в далечното бъдеще). Центърът на всичко това се оказва древната Троянска война, такава каквато не сте си и помислили, че ще видите и която е съвсем реална и оживява пред нас. Гръцките богове са технологични оборудвани и техните машини всъщност изглеждат като магия и лесно могат да се обяснят като супер сили в очите на древните хора. Тук са и схоластиците – възкресени човеци от различни епохи, чиято цел е да следят за развитието на войната и да докладват на боговете. Войната се обръща неочаквано и забравете Илиадата, която знаете. Ще видите и някои старогръцки герои, които поемат на нови и странни приключения. Нататък Човешкият гений в „Илион” и „Олимп”

Лявата ръка на мрака

Автор: Урсула Ле Гуин
Издателство: Георги Бакалов
Година: 1980
страници: 280
Оригинално заглавие: The Left Hand of Darkness (Hainish Cycle)
превод от английски

Трудно се пише за някои книги, особено за такива, които ти влизат под кожата и те карат да размишляваш върху прочетеното, дълго време, след като си затворил и последната страница. Точно такава е „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин, чиято многопластовост все още се разкрива пред мен. Романът е част от Хейнския цикъл, но може да се чете абсолютно самостоятелно. Книгите, включени в цикъла са от различни епохи и планети, така че спокойно започнах с „Лявата ръка на мрака”, въпреки че не е първа в поредицата. Началото е малко мудно и доста объркващо с цялата нова терминология, създадена от Ле Гуин и по тази причина не успя да ми грабне веднага вниманието, но с напредването на сюжета бях напълно погълната от историята и нямах търпение да я довърша. Нататък Лявата ръка на мрака

Предопределеният живот във „Везба“

Автор: Дженифър Албин
Издателство: ИК Бард
Година: 2013
Страници: 304
Оригинално заглавие: Crewel
превод от английски

„Везба” (Изтъкан свят 1) (ИК „Бард“) на Дженифър Албин е роман, който трудно мога да поставя в определена категория. Книгата спада към young adult антиутопиите, но има някои фантастични елементи. А краят й дава сериозен повод за размисъл и догадки накъде ще продължи историята. Именно поради засегнатите фантастични моменти, които дават по-голяма дълбочина, бих препоръчала „Везба” и на по-възрастната аудитория. Нататък Предопределеният живот във „Везба“

Легендата за едно бъдеще

Автор: Мари Лу
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 288
Оригинално заглавие: Legend
превод от английски

„Легендата” (ИК „Хермес“) на Мари Лу е един от най-добрите антиутопични романи, които съм чела. Цялостната атмосфера и усещане, които лъхат от книгата, са точно толкова безнадеждни и тягостни, каквито се очакват и трябва да бъдат при този жанр.

Накратко за историята. В не много далечното бъдеще Америка е разделена на две – република и колонии. Републиката е военизирана тоталитарна държава, в която има рязко разграничени две класи – богати и много бедни. На десетгодишна възраст всяко дете минава през изпитание, от чиито резултати зависи какво ще работи. Естествено бедните деца изкарват лоши резултати и се превръщат в черноработници. Нататък Легендата за едно бъдеще

Скарлет – една пораснала Червена шапчица

Автор: Мариса Мейър
Издателство: Егмонт България
Година: 2013
страници: 408
Оригинално заглавие: Scarlet
превод от английски

Във втора книга от Лунните хроники на Мариса Мейър част от загадката се разплита, но се появяват нови въпроси и нови герои. Синдер, която се оказва законната наследница на Луната, бяга от затвора, за да търси отговори за изгубените си години и своя произход. А за да ги получи, трябва да намери Мишел Беноа. И така, тя е на път за Франция, заедно със своя чаровен спътник и съучастник в бягството, капитан Трън. Но Мишел Беноа е изчезнала и нейната внучка Скарлет отчаяно я търси. На помощ ще й се притече не кой да е, а Вълк – уличен боец, но и доста повече. Ако все още не сте се досетили, Скарлет е Червената шапчица, а лошият вълк не е никак лош, а доста секси и объркан. Нататък Скарлет – една пораснала Червена шапчица