„Тайният мъжки клуб за любовни романи“, който разкрива как да спечелиш любимата жена

Автор: Лиса Кей Адамс
Издателство: „Ибис“
Година: 2020
Страници: 312
превод от английски: Вера Паунова
Заглавие на английски: Bromance Book Club

„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс е един от най-забавните и хубави романси, които съм чела. Да напишеш хумористична история, която е не само интересна и оригинална, но същевременно следва познатите модели, е много по-трудно, отколкото можете да си представите (чела съм много, ама много любовни романи). Лиса Кей Адамс прави не само това, тя успява да поднесе много истини за взаимоотношенията между двама души и за брака. Нататък „Тайният мъжки клуб за любовни романи“, който разкрива как да спечелиш любимата жена

Един аристократ в Москва

Автор: Еймър Тауълс
Издателство: „Изток-Запад“
Година: 2018
Страници: 496
превод от английски: Любомир Николов
Заглавие на английски: A Gentleman in Moscow

Мога да опиша „Един аристократ в Москва“ от Еймър Тауълс само с три думи и те са: Истинско книжно великолепие!!!
Една история за силата на човешкия дух, за смисъла на живота и щастието, което можеш да намериш на най-неочакваното място.

Когато граф Александър Ростов е осъден на доживотен домашен арест в хотел Метропол, а после е преместен от луксозния си апартамент в малка таванска стаичка, той се води от философията си, че човек трябва да бъде господар на обстоятелствата, а не обратното. И така започва новия живот на графа, в който изненадващо среща истински приятели, любовта и дори става баща. Нататък Един аристократ в Москва

„Момиче за милиарди“

Автор: Кевин Куан
Издателство: „Егмонт“, импринт „Анишър“
Година: 2019
Страници: 512
превод от английски: Йоана Гацова
Заглавие на английски: China Rich Girlfriend

„Луди богаташи“ беше в списъка ми с най-доброто прочетено през 2018 година. Романът ме плени с това, че ми разкри една напълно непозната култура. Не знаех почти нищо за Сингапур и останах безкрайно очарована от историята. Наглед това е романс, но всъщност Кевин Куан доста тънко осмива новите и стари богаташи на Сингапур. А и самият той произхожда от тези кръгове, така че историята лъха на автентичност. Бях леко скептична за продължението в „Момиче за милиарди“, защото действието се развива предимно в Китай и все пак колкото и непознат да е той за нас, какво пък толкова може да ми предложи като интересни факти. Оказах се в дълбока грешка. Тази книга ми разкри неподозирани детайли за китайския елит и се нареди сред най-доброто, което прочетох през 2019 година. Нататък „Момиче за милиарди“

Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

Автор: Маделин Милър
Издателство: Егмонт, импринт Анишър
Година: 2018
Страници: 352
превод от английски: Красимира Абаджиева
Заглавие на английски: Circe

„Цирцея“ е вторият роман от Маделин Милър, който чета, и тя бързо се превърна в една от любимите ми писателки. Милър има красив изказ и успява напълно да те потопи в атмосферата на Древна Гърция на богове и герои. С тази книга е решила да разкаже историята на нимфата Цирцея, която остава запомнена като магьосницата, на чийто остров Еея се спират Одисей и неговите спътници. Тя превръща всички, с изключение на хитрия цар на Итака, в прасета, но по-късно връща човешкия им образ.

Всъщност това е само епизод от живота на Цирцея, който е далеч по-интересен и изпълнен със събития. Маделин Милър реабилитира образа ѝ, като разкрива нейното израстване от една от многото нимфи, обитаващи палата на баща ѝ Хелиос, до могъща магьосница, успяла да си проправи път в силно мъжки свят.

Цирцея е родена без особена хубост, а гласът ѝ е описан като сходен с човешкия. Поради тази причина тя е обект на чести подигравки и лошо отношение от страна на другите нимфи и роднините си. Когато среща обикновения рибар Главк, мисли, че най-накрая е открила любовта и щастието, но преобразяването му в морски бог с нейна помощ води до една от най-ужасните ѝ постъпки. Изпълнена с ревност, тя превръща красивата нимфа Сцила в морско чудовище, защото богът Главк я избира пред нея. За това си дело тя е заточена сама на остров Еея. Наказанието обаче се оказва благословия. Там Цирцея разбира напълно магьосническите си способности и открива онзи покой, който ѝ е липсвал в бащиния ѝ палат. Макар и изгнаница, житейският ѝ път се преплита с този на Дедал, Язон, Медея и Одисей.

„Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете. Нататък Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър. Нататък Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Автор: Антоан Лорен
Издателство: Факел Експрес
Година: 2017
Страници: 192
превод от френски: Валентин Маринов – Пело
Заглавие на френски:La Femme au carnet rouge

Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.

Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор. Нататък „Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Потопете се в непознатия свят на сингапурските „Луди богаташи“

Автор: Кевин Куан
Издателство: „Егмонт“, импринт „Анишър“
Година: 2018
Страници: 432
превод от английски: Кристина Георгиева
Заглавие на английски: Crazy Rich Asians

„Луди богаташи“ от Кевин Куан обещава забавление и потапяне в един ексцентричен свят на богатство и разкош, но се оказва много повече от това. Аз съм от читателите, които обичат да научават нови неща за друга страна, култура и т.н. Светът е пълен с толкова чудеса, сигурна съм, че един живот няма да ми стигне да ги открия. Ето защо най-лесният начин да го постигна е, като се разхождам на непознати места чрез различни книги.

„Луди богаташи“ на пръв поглед проследява премеждията на американската китайка Рейчъл Чу и нейния приятел Никълъс Янг. Двамата са професори в университет в САЩ и излизат от две години. Ник използва сватбата на най-добрия си приятел Колин като повод да заведе Рейчъл в Сингапур и да я представи на семейството си, но пропуска да сподели една съществена подробност за произхода си. Защото Никълъс е некоронованият крал на едно общество, което тъне в лукс и е почти непознато за останалия свят. И тук започва истинската история.

Някога през XV и XVI век богати аристократични китайски семейства емигрират в малайския регион и се превръщат в елита на Сингапур. Те създават уникална култура, смесваща китайско, малайзийско, английско, холандско и английско влияние. Ник е наследникът на два от най-старите и богати родове в Сингапур и като такъв е сред най-желаните партии.

Появата на Рейчъл предизвиква истински вихър от клюки и презрението на голяма част от фамилията и познатите на Ник. Защото тя не само е бедна (по техните стандарти), но е и китайка от континента, както ги наричат в Сингапур. Докато Рейчъл се опитва да асимилира новата действителност, в която е попаднала, читателят се потапя още повече в един свят на невъобразимо разточителство и разкош, проследявайки живота на различни членове от семейството на Ник.

Романът е изпълнен с множество бележки под линия от самия автор, които са ключови и правят разказа безценен. Самият Кевин Куан произхожда от кръговете, които описва, и предава нравите на средата, в която е израснал. Невъзможно е да не почувствате вкуса на храната, атмосферата на местата и лукса, сякаш сте там. В ревюто не мога да обхвана всички интересни факти и детайли, които научих, така че просто ми се доверете. Наистина има куп интригуващи подробности за Сингапур и начина на живот там. Нататък Потопете се в непознатия свят на сингапурските „Луди богаташи“