„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева

Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени. Нататък „Изтръгнати от корен”

Advertisements

Да се намериш на „Островът на изгубените”

Автор: Мелиса де ла Круз
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 277
Оригинално заглавие: The Isle of the Lost
превод от английски: Ирина Денева-Слав

Напоследък дните ми се запълнени само с ангажименти и дълги работни часове под напрежение и колкото и да ми се иска да кажа, че съм готова да се посветя на купа книги, които се трупат и ме чакат, истината е, че имам сили само да се пъхна в леглото. А ако ми остане малко време за четене, то искам нещо, което да ме развесели, разтовари и пренесе далеч от натоварената ми и отговорна действителност. Затова зарязах всичко, което съм събрала на нощното ми шкафче (в киндъла и къде ли още не вкъщи), и с огромно удоволствие изчетох „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз.

Авторката проследява съдбата на децата на някои от най-големите злодеи от филмите на “Дисни” по популярните детски приказки. Това са Мал (дъщерята на Злодеида), Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил). Както подсказва заглавието на романа, всички злодеи са заточени на Острова на изгубените, откъснат от света и без капчица магия. Всички лоши имат деца, които ходят на училище, където се учат да бъдат… ами, лоши и от тях се очаква да надминат по злодеяния своите родители.

Междувременно в кралство Аурадон, добрите герои от приказките се наслаждават на своето „и заживели щастливо”. Бен, синът на Бел и Звяра, е на път да заеме престола на кралството и да започне да взема решения като владетел. Само че идиличното щастие не е такова за всички жители, а Бен отчаяно иска да накара родителите си да се гордеят с него.

Същото искат и Мал, Иви, Джей и Карлос, които не отговарят на очакванията на своите зли родители. Пред тях неочаквано се открива възможност да се докажат като злодеи, когато една случайност разкрива, че в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око на Злодеида, което може да върне магията и да позволи на всички да избягат. Мал, Иви, Джей и Карлос обединяват усилията си в търсенето на магическия жезъл, водените от различни (не съвсем благородни) подбуди, но по пътя ще открият нещо съвсем друго – приятелство, саможертва и куп неща, които са всичко на което са учени да не бъдат.

Признавам си, че с удоволствие се завърнах към любимите си „Дисни“ герои, макар и ново поколение. Беше интересно да се види гледната точка на „лошите”, а и нали всяка приказка отразява духа на епохата, в която живеем, хареса ми идеята на авторката да покаже, че няма абсолютно зло и за всяко нещо си има причина. По същия начин няма и абсолютно добро. В миналото, което е било доста по-крайно и жестоко, приказките са били черно-бели. Но сега живеем в свят, в който все пак, преди да лепнеш етикета на някого, се опитваш да видиш и неговата гледна точка (надявам се да е така). Затова и книгата със сигурност, ще накара малките си читатели да се замислят за доброто и злото и какво означава да намериш себе си, а не просто да следваш стъпките на мама и татко.

„Островът на изгубените” се явява предистория на игралния филм „Наследниците” на „Дисни:, чийто трейлър може да видите в края на ревюто. А аз лично мисля скоро да го изгледам и да зарадвам детето в мен.

Ревюто е публикувано в Аз чета.

Шотландски приказки

Автор: Theresa Breslin
Илюстратор: Kate Leiper
Издателство: Floris Books
Година: 2012
Страници: 157
Оригинално заглавие: An Illustrated Treasury of Scottish Folk and Fairy Tales

Харесах книгата с шотландски приказки, заради красивата корица и въобще цялостното оформление – твърди корици, гланцирани страници и красиви илюстрации. Личи си, че е от книгите, които са правени с желание, любов и да се четат и от децата на вашите деца. Тереза Бреслин е събрала 11 приказки от цяла Шотландия, като в началото на всяка дава кратка информация за източника и района, от който произлиза историята. За моя изненада срещнах вече познати сюжети, на които е придаден просто местен нюанс. Така например имаше шотландска версия на Ромео и Жулиета, само че краят беше щастлив. И не бяха враждуващи семейства, а любовта беше между английска девойка и шотландски момък. Имаше и разновидност на приказката с Румпелщилцхен, само че в тази версия неговата роля се изпълняваше от жена от малките хора (както наричат феите). Разбира се, имаше чисто шотландски истории, чиито аналози не бях чела преди, типично местни, включващи келпи*, селки**, дракон и една забавна приказка с нещо, като сладка питка*** (няма аналог на български, за да го напиша). kelpie Нататък Шотландски приказки