Трънливият път на „Херцогинята”

Автор: Даниел Стийл
Издателство: Бард
Година: 2017
Страници: 288
Оригинално заглавие: The Duchess
превод от английски: Елена Чизмарова

Подборът на книги за Gembox може и да изглежда нещо, което не отнема много време, но действителността е доста различна. Понякога книгата, която искам да включа сама ме намира, но понякога ми отнема много четене и търсене, докато избера, тъй като преценявам доста фактори като дата на излизане, сюжета на книгата, продукти, с които да съчетая и т.н. „Херцогинята” от Даниел Стийл (изд. „БАРД”), която беше в Gembox за октомври, успя да отговори на всичките ми търсения. Даниел Стийл е от писателките ветерани на романтична литература и нейната формула за силен образ (доста често женски), който е едновременно крехък, но успяващ да се пребори и устои на всички превратности на съдбата, все така вълнува сърцата на читателите. Такава героиня е и Анжелик, дъщеря на херцога на Уестърфилд и французойка от най-висшите аристократични кръгове. Останала кръгъл сирак на 18 години, животът ѝ се променя драстично. В резултат на абсурдните английски закони за наследство, в които титлата и всички имоти остават за първородния мъжки наследник (спомнете си „Гордост и предразсъдъци”) полубратът на Анжелик успява да я прогони от семейното имение и да я принуди да стане гувернантка. Въпреки че се справя с работата и поверените ѝ деца, тя е в уязвима позиция. След една жестока несправедливост Анжелик е принудена на напусне Англия. Нататък Трънливият път на „Херцогинята”

Advertisements

„Друговремец“ – за любовта, която преодолява времето и пространството

Автор: Диана Габалдон
Издателство: ProBook
Година: 2013
Страници: 880
Оригинално заглавие: Outlander
превод от английски: Емануил Томов
„Друговремец“ (изд. „ProBook“) на Диана Габалдон някак си премина незабелязано в България. Съдейки по това, че само първата книга от поредицата е издадена у нас, явно масовият хайп я е подминал на родна почва. Но ако сте от онези романтични души, които харесват зелените хълмове, необятните пространства, ветровитото време и идеализираната представа за огромни мъже с поетични души, то „Друговремец“ е вашата книга. Романът показва онази идеализирана Шотландия, в която любов отвъд времето и пространството е възможна и за която по-чувствителните жени си мечтаят. Неустоима комбинация от екшън, мистерия и политически интриги.

Клеър е медицинска сестра, която след края на Втората световна война се отправя на втори меден месец със съпруга си Франк във високите части на Шотландия. Посещението им е свързано и с желанието на Франк да проследи корените на свой далечен роднина, британски офицер, живял през XVIII век. Един ден, докато Клеър разглежда мегалитна каменна структура, незнайно как се озовава 200 години назад в миналото. Там тя е заловена именно от предшественика на Франк, но после е спасена от група шотландци, които я отвеждат в клана Маккензи. Въпреки обясненията й, че пътува за Франция, шотландците подозират, че Клеър е английска шпионка. Познанията й като медицинска сестра й дават възможност да заеме мястото на лечителка в замъка и да се впише в малката общност, докато обмисля как да стигне отново до камъните и се върне при съпруга си.

Междувременно (както често се случва в любовните истории) пътят й непрестанно се пресича с Джейми Фрейзър и въпреки че не го признава, тя е привлечена към него. Обрат в събитията принуждава Клеър и Джейми да сключат брак и историята продължава да се развива с интересни случки, които правят книгата толкова увлекателна. Диана Габладон не се спира само върху взаимоотношенията на двойката, а вплита нови и интригуващи моменти и успява да поддържа силен ритъм до финала. Нататък „Друговремец“ – за любовта, която преодолява времето и пространството

Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Автор: Марина Фиорато
Издателство: Кръгозор
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: Beatrice and Benedick
превод от английски: Антоанета Дончева-Стаматова

„Много шум за нищо” е не само най-любимата ми пиеса от Шекспир, но и едно от най-обичаните от мен произведения. Препрочитала съм я толкова много пъти, че съм изгубила точния брой. Разбира се, гледала съм и всички екранизирани версии, като най-любима си остава тази на Кенет Брана. Затова и когато излезе „Беатриче и Бенедикт” на Марина Фиорато, нямаше начин да я пропусна. От анотацията й стана ясно, че историята е вдъхновена от прословутата пиеса. Отделно, Фиорато пише много леко и се чете бързо, a романът й „Мадоната на бадемите” ми остави много добри впечатления, което беше още една причина да прочета новата й книга.

Както подсказва заглавието, романът проследява историята на остроумната и духовита любовна двойка и до голяма степен се придържа към оригинала. Затова няма да се спирам върху сюжета, а ще посоча само по-големите разлики и допълненията, направени от Марина Фиорато. Първо, действието се разпростира в рамките на една година, в началото на която Бенедикт и Беатриче се влюбват в Месина, разделят се и се събират отново следващото лято. Като цяло историята е с по-трагични нотки, а авторката е успяла да намеси международна политика и дори т. нар. Велика испанска армада, която през май 1588 г. се отпратя към Ла Манша с цел да победи Англия и да възстанови католицизма. Нататък Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Кралят на зимата

Автор: Бърнард Корнуел
Издателство: Абагар
Година: 1999
Страници: 424
Оригинално заглавие: The Winter King (The Warlord Chronicles)
превод от английски: Сашка Георгиева

Обичам от време на време да препрочитам любими книги. От една страна, защото, наистина са ми любими, от друга, винаги откривам нещо ново и дори мога да възприема по друг начин някой противоречив герой. Затова отново реших да си припомня трилогията „Сказание за Артур” на Бърнард Корнуел, в която авторът дава исторически поглед на небезизвестната легенда за крал Артур, кръглата маса и приключенията на неговите рицари.

„Кралят на зимата” е първата книга от трилогията, в която историята на легендарния владетел бива разказана от Дерфел, един от Артуровите рицари. И тук е мястото да предупредя, че няма дракони, еднорози и всякакви други знайни и незнайни митични създания. Ако очаквате красив разказ за рицари спасяващи дами в беда и невероятни приключения, вероятно ще се разочаровате. О, битки има и то много, но те са кървави и реалистични до най-малката подробност. Нататък Кралят на зимата

Вдъхновяваща сила на любовта в „Мадоната на бадемите”

Автор: Марина Фиорато
Издателство:Кръгозор
Година: 2012
страници: 312
Оригинално заглавие: The Madonna of Almonds
превод от английски: Илвана Гарабедян

„Мадоната на бадемите” на Марина Фиорато разказва историята за създаването на амаретото и едни от най-красивите фрески от Ренесанса. И двата шедьовъра са вдъхновени от най-силната и красива емоция, а именно любовта.Когато Бернардино Луини и Симонета ди Сароно се срещат, нямат представа за последиците, които ще се родят от тяхната любов, която се оказва невъзможна. Но въпреки препятствията, поставени по пътя им, двамата успяват да намерят сили, за да оставят след себе си нещо прекрасно. Симонета амаретото, а Бернардино запечатва нейния образ в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно и в манастира „Сан Мавриций“ в Милано. Нататък Вдъхновяваща сила на любовта в „Мадоната на бадемите”

„Историята на 47-те ронини” – да умреш в името на честта

Автор: Джон Алин
Издателство: Колибри
Година: 2013
страници: 216
Оригинално заглавие: The Forty Seven Ronin Story
превод от английски

„Историята на 47-те ронини” на Джон Алин пресъздава небезизвестната японска легенда почти дословно и без изменения от това, което е достигнало до наши дни. Въпреки че се възхищавам на Изтока и в сърцето ми завинаги ще остане „Шогун”, като една от най най-любимите ми книги, то романът на Алин остана леко разочарование за мен. Нататък „Историята на 47-те ронини” – да умреш в името на честта

Знакът на всички неща

Автор: Елизабет Гилбърт
Издателство: Прозорец
Година: 2013
страници: 527
Оригинално заглавие: The Signature of All Things
превод от английски

Елизабет Гилбърт е сред писателите, които успяват да ме изненадат всеки път. Определено успява да смени стила и жанра с всяка следваща книга. След безспорния успех на „Яж, моли се и обичай”, се очакваше продължението „Кажи да” да е в същия дух. Книгата обаче се оказа по-скоро есе на тема обичаите относно брака в различните култури. Затова когато излезе сборника с разкази „Имена на цветя и момичета” бях много любопитна да разбера за какво ще пише Гилбърт. Е книгата ме изненада макар и не съвсем положително. Нямаше нищо общо с предишните й два романа. Все пак реших да дам шанс и прочета последната й книга „Знакът на всички неща”, чието действие се развива в края на 18 и първата половина на 19 век и разглежда доста отвлечена тема (поне за мен) като ботаниката. Тя, определено, е съвсем различна от всичко друго, което съм чела на Елизабет Гилбърт и ако не знаех, че кой е автора, никога нямаше да се досетя. Нататък Знакът на всички неща