Цирцея

Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото


Автор: Маделин Милър
Издателство: Егмонт, импринт Анишър
Година: 2018
Страници: 352
превод от английски: Красимира Абаджиева
Заглавие на английски: Circe

„Цирцея“ е вторият роман от Маделин Милър, който чета, и тя бързо се превърна в една от любимите ми писателки. Милър има красив изказ и успява напълно да те потопи в атмосферата на Древна Гърция на богове и герои. С тази книга е решила да разкаже историята на нимфата Цирцея, която остава запомнена като магьосницата, на чийто остров Еея се спират Одисей и неговите спътници. Тя превръща всички, с изключение на хитрия цар на Итака, в прасета, но по-късно връща човешкия им образ.

Всъщност това е само епизод от живота на Цирцея, който е далеч по-интересен и изпълнен със събития. Маделин Милър реабилитира образа ѝ, като разкрива нейното израстване от една от многото нимфи, обитаващи палата на баща ѝ Хелиос, до могъща магьосница, успяла да си проправи път в силно мъжки свят.

Цирцея е родена без особена хубост, а гласът ѝ е описан като сходен с човешкия. Поради тази причина тя е обект на чести подигравки и лошо отношение от страна на другите нимфи и роднините си. Когато среща обикновения рибар Главк, мисли, че най-накрая е открила любовта и щастието, но преобразяването му в морски бог с нейна помощ води до една от най-ужасните ѝ постъпки. Изпълнена с ревност, тя превръща красивата нимфа Сцила в морско чудовище, защото богът Главк я избира пред нея. За това си дело тя е заточена сама на остров Еея. Наказанието обаче се оказва благословия. Там Цирцея разбира напълно магьосническите си способности и открива онзи покой, който ѝ е липсвал в бащиния ѝ палат. Макар и изгнаница, житейският ѝ път се преплита с този на Дедал, Язон, Медея и Одисей.

„Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете.

Цирцея, Едуард Бърн-Джоунс
„Виното на Цирцея“ от Едуард Бърн-Джоунс, 1900 г.

Маделин Милър е авторка, която препоръчвам да не пропускате. Тя пресъздава древните легенди с изключително внимание към детайла и им вдъхва нов живот. Образите ѝ успяват да бъдат едновременно митологични и реалистични. Милър измества фокуса на легендите, като показва, че истинският герой не е онзи, възпят от поетите, а потъналият в забрава човек, изпълнен с чувство за справедливост и състрадание. Такъв беше Патрокъл в другия ѝ роман – The Song of Achilles, докато Ахил се разкъсваше между редното и желанието си за величие. В „Цирцея“ не друг, а Телемах се оказа онзи, изпреварил времето си, който не намира живота, изпълнен с подвизи и закрила от боговете, за достоен.

Тъй като при излизането на книгата у нас някои хора, които вече бяха чели романа в оригинал, се оплакаха от превода, ще спомена и този въпрос. По-голямата част от „Цирцея“ прочетох на английски, известна част на български и около пет-шест глави паралелно на двата езика. Разминавания и грешки не видях, на няколко места можеше да бъдат използвани по-добре пасващи думи, които да придадат по-красиво звучене, но наистина го отчитам по-скоро като съобразяване с детайлите, отколкото като грешка. Направих справка с мое старо копие на „Старогръцки легенди и митове“ от Николай Кун и установих, че имената на богове и герои съвпадат с вече възприетите на българския език названия. В края на изданието на „Егмонт“ има легенда с кратка информация за съответния герой или божество. Такава липсва в оригиналния английски вариант, но пък в българския няма карта на остров Еея.

За да обобщя, „Цирцея“ на Маделин Милър е книга, която си заслужава да прочетете, и смятам, че българският превод е достатъчно добър, за да се насладите на историята. Разбира се, грешки могат да се намерят, както във всеки друг превод, но романът определено отнесе малко повече негативи, отколкото заслужава.

Ревюто е публикувано в Аз чета ( http://azcheta.com/ )

Реклами

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s