vsichk-nashi-greshni-dni

„Всички наши грешни дни“ – за живота, който водим, и този, който бихме могли да имаме


Автор: Илан Мастаи
Издателство: Бард
Година: 2017
Страници: 400
превод от английски: Валерий Русинов
Заглавие на английски: All Our Wrong Todays

Нали знаете как всеки читател си има любима тема и когато излезе книга, която я разглежда, задължително си я взема? Един от въпросите, които винаги са ме вълнували, е този за избора и за възможните варианти на живота ни. Всяко едно решение, дори и съвсем дребните, води съдбата на човек в различна посока. Затова, когато издателство „Бард“ обявиха, че след дни излиза „Всички наши грешни дни“ от Илан Мастаи, изпаднах в читателска еуфория и, разбира се, веднага се потопих в романа.

Илан Мастаи е написал фантастика, която – о Алелуя! – не е за апокалиптично бъдеще. Имам чувството, че всичко от жанра, излязло през последните няколко години, описва само разни антиутопични реалности, което е доста далеч от представата на най-известните автори във фантастиката. Нали се сещате – заселване на планети, високотехнологични общества, космически кораби…. Но да не се отплесвам.

„Всички наши грешни дни“ се развива в настоящето, всъщност през 2016 година. Това обаче не е реалността, което хората са си представяли преди петдесет години, а модерна утопия. Ех, мечти – летящи коли, ръчен труд, сведен почти до нула, почивки на Луната и т.н. Виждате една прекрасна картина. Но – винаги има едно но, в това прекрасно, чудесно, високотехнологично общество, главният герой Том Берън е нещастен. Дете на гениален учен, той не пасва никъде, или с една дума, е неудачник. Семейството му се разпада, майката е починала преди четири месеца, a бащата е затънал в проекта си за машина на времето, която трябва да бъде пусната на определена дата.

В опит да помогне на Том, баща му го включва в екипа от учени, които ще са първите участвали в експеримента с машината на времето. Точката на връщане е 11 юли 1965 г., когато е активиран Двигателят на Гьотрайдер – уредът, позволил на обществото да се развие технологично. Гьотрайдер е успял да изобрети неограничената енергия, като използва тази от въртенето на планетата около оста й и около Слънцето.

Планът е, когато машината на времето се включи, избраният екип да се върне в момента, в който е бил пуснат Двигателят на Гьотрайдер. Нещата обаче се объркват, щом Том се влюбва в партньорката си – гениалната Пенелопе Вешнер. Тя не отвръща на чувствата му и ситуацията съвсем се оплита след нощта, която прекарват заедно. Това води до решението на Том да се върне сам в миналото, но, без да иска, го променя.

Когато се връща в 2016 година, Том не заварва настоящето, което помни. Никой не е чувал за Гьотрайдер, а светът е този, който ние познаваме. В личен план животът му е чудесен – майка му е жива, баща му е любящ, има сестра, а Пенелопе е Пени и се влюбва в него. Освен това в тази версия на събитията се казва Джон, а не Том, и е блестящ архитект, проектиращ сгради от футуристичния живот, който е напуснал.

Вече звучи откачено и само ще спомена, че има малко заемки от доктор Джекил и мистър Хайд. И това е само началото. Илан Мастаи смесва шеметно приключение, неочаквани обрати, щедри дози физика и перипетиите на гениален учен, за да сътвори един фантастичен екшън.

Романът разглежда доста теми, сред които: имаме ли право да променяме съдбата си, ако получим тази власт, натежава ли личното щастие за сметка на благото на обществото, каква е цената на успеха и т.н. Неизбежна е заигравката с теориите за пътуването във времето, намесата в миналото и последиците от нея, пряко свързани с дилемата за избора и възможните алтернативни варианти на съществуването, което водим. Основният въпрос обаче си остава този за смисъла на живота. Книгата успява да му даде съвсем прост отговор, който напълно пасва на житейската ми философия.

Да държиш на нещо е хубаво. И знаете ли кое е още по-хубаво? Да допринасяш, макар и с нещо малко, за света. Само това казвам, Том. Прави нещо. Бъди нещо. Направи нещо.

Горещо препоръчвам „Всички наши грешни дни“. Благодарение на нея ще прекарате няколко шеметни часа в изследване на възможните реалности.

Ревюто е публикувано първо в Аз чета.

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s