gradut_i_zvezdite_pesnite_na_dalechnata_zemya_cover

Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите


Автор: Артър Кларк
Издателство: Сиела
Година: 2016
Страници: 512
Оригинално заглавие: The City and the Stars. The Songs of Distant Earth
превод от английски: Любомир Николов

Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат към звездите, а не към дребнотемията на ежедневието ни, които, за жалост, стесняват мирогледа ни.

„Градът и звездите“ e една футуристична приказка, в която Кларк задава философски въпроси за смисъла на битието, за изборите и за това какво ни прави хора. Историята ни отвежда милиони години напред в човешката еволюция, когато на земята вече съществува един-единствен град – Диаспар, събрал в себе си всички достижения и открития на научната мисъл. Град мечта, вечен, прекрасен, уникален и обитаван от последните хора. Жителите му се радват на безсмъртие, като живеят хиляди години и след това заспиват, за да се преродят отново.

Болестите отдавна са забравени и животът тече, лишен от проблеми и препятствия, но и от предизвикателства. Утопията идва с цената на забравата и отказа от звездите, защото хората вече не изследват, а искрата на любопитството е отдавна потушена. Докато един ден не се ражда Алвин, който е различен – той не е „прероден“ и в него блещука забравеният порив на откривателя. Именно той донася промяната и възражда човешкия дух, но няма да разкривам повече, за да не разваля удоволствието от четенето.

Другият роман, „Песните на далечната земя“, отново ни пренася в едно алтернативно бъдеще, което е доста по-реалистично. Земята е загинала и последните останки на човечеството са я напуснали в търсене на нов дом. Колкото и да е напреднала технологията обаче, тя все още е обвързана със законите на Айнщайн, пътуването между звездите отнема столетия и за да стигнат от точка А до точка Б, хората трябва да бъдат замразявани. Щеше да е хубаво, ако тук ги имаше познанията ми по физика, за да оценя и разбера по-добре романа, но колкото – толкова 🙂

Та, в това бъдеще звездолетът Магелан, понесъл най-големите постижения на човешката цивилизация и последните хора, спира в орбитата на Таласа. Планетата е колонизирана преди седемстотин години, но е загубила връзка със Земята и е смятана за неуспешно заселена… до деня, в който Магелан не навлиза в орбитата й. Впоследствие се получава интересен културен сблъсък между таласяните и земляните.

Честно казано, Таласа ми се струваше като въплътения идеал за Рая – хората живеят в мир и хармония, необременени от религия и политика, и водят идилично съществуване. Интересно е да се отбележи, че звездолетът за Таласа е само един от многото кораби, изпращани с ембриони към различни планети, и конкретно този е бил натоварен с добре пресята информация от историята на планетата Земя. Споменава се, че е имало и други кораби, изпращани дори и от различни религиозни групи, които при успешно заселване вероятно са се развили съвсем различно.

Магелан е спрял за кратко в орбитата на Таласа и неговият престой е ограничен. Звездолетът има собствена мисия, но сблъсъка с идиличната планета изкушава част от екипажа му да остане на Таласа. Разбира се, разцъфва и една прекрасна любов, обречена от законите на физиката.

В този роман Артър Кларк задава някои интересни философски въпроси – дали хората трябва да заселват планета, вече обитавана от друга разумна раса, макар и доста примитивна? Дава ли ни технологията правото да завладяваме чужди светове? Кой е по-правилният избор?

Чела съм малка част от творбите на Артър Кларк, но ако искате да започнете отнякъде, това издание е перфектният избор както за запознаване с неговото творчество, така и с научната фантастика изобщо. От двата романа повече ми хареса „Градът и звездите”, тъй като е доста по-приказен и не залага толкова много на достоверните научни обяснения, каквито Кларк не се и опитва да даде. Тук повече е залегнала философската нотка и в резултат историята те кара да мечтаеш и да впериш поглед към звездите. „Песните на далечната земя“ определено е по-реалистичен, но пък дава надежда, че въпреки всичко, най-значимото от човешката цивилизация и най-доброто от хората ще оцелее. Две прекрасни истории, които връщат надеждата в бъдещето!

Още ревюта за изданието можете да прочетете в блоговете „Книголандия“, „Книжен Петър“, „Четиво“ и „Приумици“.

Ревюто е публикувано първо в Аз чета.

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s