vozhdat

Шотландска любов с „Вождът“


Автор: Моника Маккарти
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 295
Оригинално заглавие: The Chief
превод от английски: Кристина Георгиева

„Вождът” на Моника Маккарти е първата книга от поредицата „Стражите на Шотландия”, която излиза под логото „Уо“, импринта на издателство „Егмонт България“ за романтични романи. Книгата спада към историческите романси и ни пренася в далечния XIV век в Шотландия.

Моника Маккарти преплита исторически факти с измисления от нея таен отряд от елитни шотландски воини, чиято цел е да подпомогнат Робърт Брус в борбата му за шотландския престол. Начело на този отряд застава Тор Маклауд, един от най-непобедимите бойци. В замяна на помощта си, той получава съпруга, която първоначално не желае да приеме, но след един злополучен обрат в събитията, двамата сключват брак и се отправят към далечния шотландски остров Скай, където се намира клана на Тор. Кристина, новата булка, ще трябва да се пребори с предизвикателствата на новия си живот на отдалечения остров и да се опита да спечели наглед студеното сърце на съпруга си.

Кристина е млада, невинна и добра. От жените, които на пръв поглед са меки, но притежават вътрешната сила да се преборят за това, което искат. Тор е по-възрастен, преминал е през доста трудности и това го е накарало да затвори сърцето си за по-нежни емоции, за да не страда. И двамата са привлечени един към друг, но докато Кристина не се опитва да крие чувствата си, то съпругът й се мъчи да се пребори с тях и да не допусне да се размекне. Ако сте чели достатъчно любовни романи, със сигурност сте установили, че има определени теми и връзки, които жанрът експлоатира. Любовната история на Тор и Кристина е една от тях и разработва схемата за по-грубия и опитен мъж, затворил се в черупката си, и младата и невинна девойка, бореща се за любовта му.

Моника Маккарти пише леко и увлекателно, романът се чете за няколко часа и не затъва в досаден драматизъм и прекалено изясняване на взаимоотношенията. Към последното съм направо алергична и ужасно ми досажда в книгите. Като за исторически любовен роман „Вождът” е приблизително реалистичен. Все пак този жанр не се чете заради неговата достоверност, а заради любовните истории, които те пренасят в една измислена и пожелателна отминала реалност.

Следващите книги от поредицата ще са посветени на любовните истории на другите членове на тайния отряд. В края на книгата е загатната и коя ще е следващата двойка. Тъй като воините се отличават един от друг и притежават различни умения, съм сигурна, че всеки читател ще си намери своя любимец.

И накрая не мога да пропусна да спомена корицата на книгата, която предизвика лека дискусия в екипа на „Аз чета“. Мен ме накара да пожелая да разтворя страниците и да прочета „Вождът”. Нека не забравяме, че това е жанрова литература и като такава си има определени стереотипи, които следва, и разголените мъже с великолепна мускулатура са си просто задължителен атрибут.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s