amerikanski bogove

Стари и нови божества в „Американски богове”


Автор: Нийл Геймън
Издателство: Бард
Година: 2001
Страници: 544
Оригинално заглавие: American Gods
превод от английски: Емилия Масларова

Боговете са велики — провлачила бавно Ацула, сякаш разкривала голяма тайна. — Но сърцето е по-велико. Защото боговете идват от сърцата ни и пак в сърцата ни ще се върнат…

Не съм от заклетите фенове на Нийл Геймън и не съм изчела цялото му творчество от кора до кора. Много ми харесаха „Добри поличби” и „Звезден прах”, искрено съм се забавлявала и с двете. Разказите на Геймън обаче ме оставиха по-скоро раздвоена, имаше няколко, които силно ме впечатлиха, но като цяло не са оказаха моето нещо. За „Американски богове” съм попадала на крайно полюсни мнения, от изключително положителни, до: „ама какво се случва в тази книга, само се размотават нагоре надолу из Америка”;(почти точен цитат давам).

Преди време започнах книгата, но сигурно изчетох 10 страници и я оставих за някога по-късно. Сега реших отново да се върна към нея. Този път ме завладя от началото, после темпото малко се забави и леко досади, но накрая шеметно се разбърза. В крайна сметка, това, което мога да напиша за романа, е, че е един от най-странните, които съм чела. Няколко дни по-късно все още не мога да събера мислите си и да опиша впечатленията си. Да, вярно е това с размотаването из САЩ, но само ако го четеш буквално. Под повърхността има доста идеи и разсъждения за религиите, боговете и щастието.

Главният герой Шадоу току що е излязъл от затвора, където е посрещнат от тайнствения Уензди, който го наема, за да го вози и при нужда да изпълнява други задачи. И така започва обиколката из САЩ, срещите с нови и стари богове и търсенето на онова нещо, което ни кара да живеем, не просто да съществуваме. Няма да разкрия кой знае какво, като напиша, че Уензди, всъщност е бог Один. Това става ясно още в началото.

В повествованието Геймън вплита доста факти от историята на Америка, допълнени с разкази за пристигането на старите богове в тази нова земя. Разглежда се и сблъсъкът на старите богове с новите богове, родени от технологичния прогрес. И някак си боговете, подобно на хората, се променят и не са съвсем същите като в родината си. Интересна е идеята за силата на бога, която се подхранва само докато хората вярват в него. Мотив, който съм срещала и в други книги. И да, от гледна точка на динамиката наистина не се случва много, но аз по-скоро възприех историята като сблъсък на култури и гледни точки и описание на многоликостта на самите Съединени американски щати. Два цитата, които много добре описват това:

Като култура те могат да имат някои общи знаменатели: пари, правителство, развлекателна индустрия, очевидно се намират и на една и съща територия, ала единственото, което създава илюзията за обща държава, са доларът, „Вечерното шоу“ и „Макдоналдс“.

Стари богове тук, в тези нови земи без богове.

Наистина странен роман, но пък пораждащ доста теми за размисъл за щастието, религията и живота като цяло. Това сигурно е книгата, от която съм си подчертавала най-много цитати и няма спор, Геймън е силен писател. Тези, които търсят много екшън и повечко динамика в сюжета, очевидно няма да харесат романа. Ако пък се интересувате от история на религиите и повече философски размишления, то „Американски богове” предлага доста солидна доза и от двете. Със сигурност сега ще прочета „Момчетата на Ананси”, която ще ме срещне с някои африкански богове и ще допълни цялостната картина, започната с „Американски богове”.

Ревюто е публикувано в Аз чета.

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s