patuvane-s-lek-bagazh

Пътуване с лек багаж


Автор: Туве Янсон

Издателство: ИК "Жанет 45"

Година: 2012

Страници: 164

Оригинално заглавие: Resa med Lätt Bagage

превод от шведски Анелия Петрунова

„Пътуване с лек багаж” (ИК „Жанет 45″) на Туве Янсон е първата ми среща с авторката. Все още не съм стигнала етапа, в който искам или не, ще трябва да се срещна с муминтролите, които дори само с името си навяват асоциации за забавни приключения, защото все пак са книги, писани за деца. Нямах представа какво да очаквам от разказите й за възрастни и в каква посока е поело творчеството й. Дали по забавен начин поднася някои истини за живота, или подходът е по-сериозен и задълбочен. Истината е, че намерих разказите й за меланхолични и съзерцателни. Всеки от героите й е на път, понякога поел съзнателно по него, понякога намерил себе си в края на пътуването, което може да бъде и чисто метафорично. Героите й са пъстри и разнообразни – малко момче с мрачни и апокалиптични увлечения, добронамерена професорка, млада двойка, художничка и т.н. Туве Янсон е обхванала човека във всичките му възрасти и вълнения и е твърде вероятно някъде сред страниците да се разпознаете сред емоциите на някой от героите.

Разказите са за живота, защото какво друго е той, ако не един дълъг път, по който всеки поема, и макар крайната дестинация да е еднаква за всички, то начина, по който ще го извършиш и с колко багаж всеки сам решава.

Най-много ми допаднаха историите „Дете за лятото” и „Райска градина”. В първата, Елис, странно мрачно момче ще открие удоволствието от живота, чак когато преживее истинско препятствие. А втората доказва, че дори и да живееш в мечтаното от теб място, малките злободневни дрязги ще те следват и там.

В едноименния разказ „Пътуване с лек багаж” Туве Янсон прави песимистична и безпощадна оценка за човешките мъки, като ги свежда до „доста еднообразни”.

Той или тя изневеряват или се отегчават, отщява им се да работят, други балони от амбиция и мечти също губят формата си, времето скоро започва да не достига, семейството се държи неразбираемо и плашещо, приятелството бива отровено ей така, между другото, човек неистово се занимава с незначителни неща, докато непоправимото продължава безнадеждния си ход, гризат го чувство за дълг и вина и на всичко се слага неопределеният етикет „тревожност” – проблем, на който човек рядко има време или смелост да даде определение.

В обобщение, цялостното настроение от разказите е минорно, с няколко изключения. Някои от тях ще ви накарат да се върнете и да ги прочетете пак и да разберете какво точно се е случило. „Пътуване с лек багаж” ме остави с леко смесени чувства, заради меланхоличността си, която на мен ми дойде в повече. Това, което ме заплени в разказите, е как едно изживяване в даден момент в наглед съвсем обикновена ситуация оставя своя отпечатък и поставя преломния момент по пътя на човека. Защото понякога по-важен е онзи невидим път, който променя сърцето и душата.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

2 коментара към “Пътуване с лек багаж”

  1. Здравейте. Понеже виждам, че обичате книгите и се стараете да ги обгледате по възможно най-сериозния начин, бих искала да ви обърна внимание, че липсата на имената на преводачите е една от най-тежките липси 🙂 „Превод от английски“ или „превод от полски“ не значи нищо – многомесечният труд по превода и многогодишният труд по натрупването на опит и умения на преводача не са нещо, което се случва от само себе си. Един професионален превод прави възможно съществуването на книгата, един безобразен превод убива текста. Да пишете за книги, без да обърнете внимание на качеството на преводите им е недостатъчно, но да не посочите имената на хората, които практически са ги написали на български, е направо нередно. С най-добро чувство го казвам: пределно ми е ясно, че навикът на литературните преводачи да се гледа като на низши чиновници или направо хамали (или изобщо да не се гледа) е един от многото лоши навици в България, които са заразни. Човек при нас е свикнал с определено незачитане още преди да е осъзнал, че то съществува. Но тъй като книгите явно са ви скъпи, си позволявам да отбележа, че нещо насъщно липсва. Всичко добро!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s