Sonet 130

Сонет 130 из тъмните кътчета на живота


Автор: Ганка Филиповска
Издателство: Жанет 45
Година: 2013
страници: 194

„Сонет 130” на Ганка Филиповска беше една от избраните от мен книги, които исках да си самоподаря от Панаира на книгата. И въпреки или именно заради своето съдържание, тя е точно това, което исках да прочета преди Коледа, във времето, когато човек прави своите равносметки преди края на старата и началото на новата година. В момента, в който отворих „Сонет 130” аз се заплених и не можах да оставя книгата докато не прочета и последния разказ. И някак си в главата ми неизбежно се въртяха думите на Моканина от „По жицата”, „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”. Защото в разказите има толкова много скръб, страх, самота, пропилени животи, грешни избори и нещастни любови. Героите се лутат в своето сиво ежедневие, замръзнали в спомена за онзи миг щастие, който някога са изпитали и неспособни да продължат напред. Любовта тук не е онази красива емоция, която облагородява и въздига, а е саморазрушителна и черна. Онази любов, която разкъсва сърцето и погубва животи. И не мога да не споделя личното си впечатление, че Ганка Филиповска не е била особено благосклонна към мъжките образи. Защото повечето герои са нерешителни, страхливи мъже, търсещи погубената си младост и опитващи да докажат своята мъжественост. Мъже, които са грубияни с жените си или пък нехайни към потомството, което са оставили. Мъже хванати в кризата на средната възраст и опитващи се да излязат от нея с млади и красиви любовници. Това е и моята забележка към книгата, доста еднотипния мъжки образ. Към жените авторката е била по-благосклонна, образите са по-разнородни, но често се срещаме с жената, която приема безропотно тормоза от съпруга си и мълчаливо търпи тиранията му. Донякъде има повтаряемост и в съдбите на героите. Но въпреки тези леки недостатъци разказите са прекрасни, защото показват една страна от живота, която често се опитваме да пренебрегнем. Защото героите на Ганка Филиповска са бедната жена ровеща в кофата за боклук, спящия просяк в изоставената къща и всички онези онеправдани хора, от чийто нещастен живот, извръщаме поглед и леко притеснени и смутени отминаваме по пътя си.
Малко са разказите, които завършват със светъл лъч надежда. И това не е случайно, защото да преодолееш себе си и да направиш първата крачка към промяната е може би най-трудното нещо. Затова прочетете тази книга и направете своята равносметка. И се опитайте да поемете в онази посока, в която искате животът ви да потече. Защото никога не е късно за ново начало!

Advertisements

Публикувано от

Един коментар към “Сонет 130 из тъмните кътчета на живота”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s