Kakvo zabravi Alice

What Alice Forgot


Обичам да влизам в книжарниците, просто ей така и да прекарвам часове сред рафтовете с купища книги. Без да търся определено заглавие, чакам нещо да ме грабне и да се прибера вкъщи с поредното книжно съкровище. Именно в това е най-голямото удоволствие, тръпката на откривателството. Точно така попаднах на „Какво забрави Алис” /What Alice Forgot/ на Лиан Мориарти /Liane Moriarty/. Първо ме привлече корицата. Много женствена и определено навяваща асоциации за романтика и лавандулови поля. Зачетох се в анотацията на задната корица и сюжета ми допадна. Какво ще правиш, ако забравиш последните 10 години от живота си? На Алис й предстои да разбере и да си отговори на този въпрос.

След едно падане във фитнеса се събужда и последното, което си спомня е, че е на 29 години, очакваща с трепет първото си дете. Щастливо омъжена за Ник, с когото тъкмо са купили къщата на мечтите си и която ремонтират. Звучи като краят на съвременна приказка „….. и заживели щастливо”. Но за разлика от приказките, животът си има продължение, което се оказва доста по-различно. 10 години по-късно, Алис се развежда с Ник, най-добрата й приятелка вече не е такава, сестра й Елизабет е станала нещастен и затворен човек и между тях се е настанила отчужденост. По-старото й Аз живее напрегнат и стресов живот. О, да, сега е слаба и носи страхотни дрехи, но май това не я е направило щастлива. Това установява по-младото Аз на Алис, което няма нищо общо с по-възрастното й Аз.

„Какво забрави Алис” не е класически чиклит и ако очаквате сладко розови балони за първи срещи и изгарящи целувки, то книгата не е за вас. Това е история за това, какво се случва в реалния живот след предполагаемото „…и заживели щастливо” и колко е важно да се поддържа това, което имаме, защото нищо не е дадено даром и изисква усилия, за да продължи да съществува. Историята на Алис ме накара да се замисля за собствения си щастлив край и да си обещая да не забравям какво имам и да не позволявам на времето, проблемите и ежедневието да го разрушат. В крайна сметка да забравиш понякога е най-хубавото нещо, което може да ти се случи.

Advertisements

Публикувано от

Един коментар към “What Alice Forgot”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s