Спомен за светлина – краят на една епоха


Една от най-мащабните фентъзи поредици, писани някога, най-сетне приключи! Това е краят на една епоха в много отношения, както за историята в „Колелото на времето”, така и за всички почитатели на поредицата. Самата аз я чета вече 12 години и докато аз растях и се променях, влюбвах, разлюбвах, борех се със страховете си, търсех пътя си, така и всички мои любими герои от „Колелото на времето” се променяха и развиваха. Това, което всички фенове със затаен дъх чакаха последните години, най-сетне е реалност, и аз имах възможността седмица след излизането на „Спомен за светлина” да разтворя страниците и да видя края на третата епоха и Тармон Гай Дон. Тъй като не искам да разкривам какво се случва в книгата, ще се опитам да дам достатъчно информация, за да ви държи любопитни, но без да разкривам конкретни подробности.
В основната си част „Спомен за светлина” е описание на Тармон Гай Дон – Последната битка. И, о, да, епично е и те разтърсва из основи. Има военни стратегии, битки, героични подвизи и саможертви, това, което се очаква от последния и решителен сблъсък между силите на светлината и на мрака. Определено е плюс, че всичко е описано достоверно и с достатъчната доза адреналин и неочаквани обрати, които да те държат в напрежение, но без да се набляга на кървавите и доста реалистични подробности, както е в „Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин. Darrell-Sweet_Memory-of-Light_sketch
От това, което мога да разкрия, без да развалям очакването е че, най-сетне ще се реализират пророчествата и виденията на Мин. Ще се появи така митичния народ на Шара. Почти всички герои, които бяха въведени в поредицата, къде с по-силно, къде с по-слабо присъствие се появяват в романа. Уви, някои са само бегло споменати, а на някои така и не става ясна съдбата. И да, последен спойлер, ако досега всеки път добрите герои се измъкваха невредими, е това е последната битка и някои умират. За няколко аз горчиво съжалявах и не исках да прочета за тяхната смърт. Но колкото и да не ми се иска да призная, това е правилния начин, война е, няма справедливост, а просто съдба и би било крайно нереалистично абсолютно всички да оцелеят.
Като всеки читател и аз си имам любими герои и един от тях е Лан, на който в „Спомен за светлина” са посветени повече глави и има една изключителна сцена, която ме изпълни с възторг. Ще кажа, Лан е моят герой, истински мъж, истински боец, истински господар на меча!
wot_fb_moiraine
И естествено най-сетне ще се види сблъсъка между Ранд и Шайтан, чийто изход ще реши и съдбата на света. Много въпроси ще получат своя отговор, но повярвайте ми след като затворите и последната страница, още толкова ще въртят в ума ви. Защото книгата дава отговор само за изхода от последната битка, но какво се случва с героите после остава с отворен край. Каква ще е съдбата на Бялата кула и на Черната кула, след като сайдин е прочистен и Айез Седай са обвързани с Ашамани? Това е само един от въпросите, които ме вълнуват. Другите биха разкрили какво се случва и ще ги запазя засега за себе си.
За съжаление със смъртта на Робърт Джордан, няма да видим предвидените от него още няколко романа , които щяха да са свързани с „Колелото на времето” и които вероятно щяха да описват света след Тармон Гай Дон. Едната от историите щеше да обхваща приключенията на Мат и Тюон, което със сигурност щеше да разкрие бъдещата съдба и на други герои от поредицата.
Няма да убеждавам никого в стойността на „Спомен за светлина” и изобщо на цикъла „Колелото на времето”, нито защо си заслужава да бъде прочетена. Има достатъчно изписано из форумите за и против поредицата, пълна информация за героите, какво се е случило в книгите и т.н. За мен това си остава едно от най-мащабните фентъзита писани някога, с детайлно и изключително добре развит свят, държави, герои и оригинална идея! И с достоен завършек, който видя бял свят 22 години, след излизането на първата книга. „Спомен за светлина” ме зарадва и натъжи едновременно, защото от една страна прочетох края, но от друга това беше сбогом с много любими герои. Обзе ме чувството, което обхваща всеки страстен читател, след като затвори последната страница на книгата, която го е вдъхновила и попаднала сред онези специални книги, които остават в сърцето и спомените му завинаги. На всички искам да пожелая приятно предстоящо четене!
Ревюто е публикувано в Аз чета
AMOL_full_cover

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s