Животът според Любка


Причината да прочета „Животът според Любка” на Лори Греъм беше заради любопитството ми да „видя” България през очите на чужденец. Сблъсъкът на култури беше показан по забавен начин и съм се смяла с глас на определени пасажи в книгата. Хареса ми очевидното възхищение на Греъм пред народната ни музика. И като че ли за първи път се замислих, че нашите баби са пеели по време на работа, когато са плели, когато са жънели. И че всички тези песни са част от българския бит и култура и наистина са едно отмиращо изкуство, което трябва да бъде запазено.
Сюжетът на романа се върти около живота на главната героиня, Бъз Уекслър, американка живееща в Лондон. Тя работи в музикална компания, като издирва неизвестни млади таланти, които ще определят бъдещите тенденции в музиката. По странна прищявка на съдбата на нея възлагат да придружи българската група „Планинските баби” на турне в Англия и Щатите. А кои са планинските баби, ами именно онези баби, които виждаме из затънтените села по различни кътчета на България, а в романа това са 5 българки от малкото селце „Планинец”, близо до Самоков, които изпълняват народни песни. В началото Бъз приема задачата с неохота, която обаче ще промени съдбата й. По време на турнето тя се сближава с бабите, най-вече с Любка, която е негласната ръководителка на групата и която успява да промени самата Бъз. От всичко дотук бихте могли да си направите заключението, че това е чиклит, но всъщност книгата е много повече. Липсва любовна история, около която да се завърти сюжета и живота на главната героиня и да придаде онзи сладникав привкус на „и заживели щастливо”, като преди това ТОЙ се е появил и е спасил главната героиня.
Книгата е забавна и лека, Лори Греъм е представила реалистично образите на петте български баби, които са колоритни, но чудатостите им не са показани по обиден начин. Станка, чийто син и внук са мафиоти и имат много пари, но тя си живее скромно в Планинец с мъжа си и затварят буркани с туршия, Дора, която носи всичките си дрехи навлечени една върху друга, за да не й ги откраднат, Цвета, чийто мъж я е набил преди да замине, защото иска да й вземе парите от турнето, Кичка, която се оказва клептоманка и не на последно място Любка, загубила дете и съпруг, но позитивна и оптимистична. Малко нереалистичен ми се видя образа на Олга Илиевска, преводачка на групата, заклета комунистка, чийто английски обаче е невъобразимо смешен. При положение, че действието се развива през 2004 година, тя е на 42, но във възгледите си е още преди 1989 г. Една проста калкулация, когато са дошли промените тя е била на 27 години, но 15 години по-късно е замръзнала във времето като мислене, облекло и поведение. Това със сигурност не беше достоверен и добре изграден образ. Но тази грешка е простима, предвид забавните разговори, които провеждаха Олга и Бъз.
Не се оставайте да бъдете подведени от всичко, написано дотук, книгата не е за България, нито за българите. Със същия успех планинските баби можеха да бъдат украински баби, баби от Уганда или от която и да е друга държава. Тяхната роля беше да покажат вечните семейни ценности и простия начин на живот. И те го правят с домашната ракия и туршия, които си носят в багажа. Киселото мляко, което беше направила Любка в банята на хотела и висеше от чорапите й. И преждата, която си носеха и научиха Бъз да плете.
Ако не очаквате някакво дълбокомислено четиво, то книгата със сигурност ще ви допадне.
Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s