„Мъжът от съседния гроб” – откровено за любовта

Автор: Катарина Масети
Издателство: Colibri
Година: 2012
Страници: 184
Оригинално заглавие: Familjegraven
превод от шведски: Елена Радинска

Започвам с изричната уговорка, че това не е чиклит. Така че, ако търсите леко четиво с предсказуем край „Мъжът от съседния гроб” не е вашата книга.

Ако искате да прочетете съвременна любовна история, ако искате да видите себе си през очите на героинята, ако искате да знаете какво минава през главата на мъжа и защо понякога, той реагира по начин, по който не разбирате, то прочетете „Мъжът от съседния гроб”. Нататък „Мъжът от съседния гроб” – откровено за любовта

Advertisements

Писма за живота

„Писма от земята” не е от най-известните произведения на Марк Твен, но определено е едно от най-проницателните и философски. Книгата е издадена много след смъртта на автора, в късната 1962 година. В нея Твен осмива религиозния морал и поставя вечните въпроси за това, кое е зло и кое добро. По времето, когато е писана тя е била изключително провокативна и бих казала богохулствена, затова и много от събрания материал вижда бял свят едва след смъртта на Марк Твен. Нататък Писма за живота

Бел Ами или пътят към успеха

Издателство Intense, наскоро, доста предвидливо, пусна на пазара „Бел Ами” на Мопасан, в момент, в който едноименният филм върви по кината. За да направи книгата още по-атрактивна за читателите, издателството е сложило на корицата снимка от филма. Все пак в ролята на Жорж Дюроа влиза не кой да е, а любимецът на доста тинейджърки Робърт Патинсън (да вмъкна, че книгата се изучава в 10 клас). Въпреки че не е сред фаворитите ми за корица, одобрявам избора на издателството, защото със сигурност това ще насърчи доста ученици да разгърнат страниците на класическото произведение. Нататък Бел Ами или пътят към успеха

Айзък Азимов за бъдещето и роботиката – част 2

След първия том от поредицата на издателство Бард със заглавия от Айзък Азимов „Роботите“ дойде ред и на втория. Там са включени романът „Роботите на зората” и цикълът разкази „Аз, роботът”.

„Роботите на зората” започва две години след събитията в „Голото слънце”. Илайджа Бейли отново е избран да разплете мистерията около едно убийство, но на… робот. За целта е изпратен на планетата Аврора – най-стария и влиятелен от външните светове, на който е извършено престъплението. Там Бейли се среща с познатите от предишните ни романи, герои, р. Данийл Оливо, Гладиа, Хан Фастълф, но и с един нов робот, който ще има особено значение за развитието на историята. В разгадаването на престъплението е заложена не само репутацията на Бейли, но и бъдещето на земляните, които искат да напуснат стоманените си градове и да колонизират ненаселените светове от галактиката. На фона на сложната политическа обстановка и трудностите при разследването, разцъфтява забранената любов между Илайджа и Гладиа. Нататък Айзък Азимов за бъдещето и роботиката – част 2

Айзък Азимов за бъдещето и роботиката

За Айзък Азимов, каквото и да напиша, няма да е достатъчно. Откакто попадна в ръцете ми негова книга в ученическите ми години, пред мен се откри цял един нов свят. Той отвори очите ми за научната фантастика, за необятния свят на въображението. Всичките му разкази за роботите са просто великолепни. Затова когато Бард преиздаде романите „Стоманените пещери” и „Голото слънце” в един том, побързах да си го взема и да попадна отново в бъдещето. Нататък Айзък Азимов за бъдещето и роботиката

„Принцесешки истории и други необикновени случки” от Катя Антонова

Случайно попаднах на „Принцесешки истории и други необикновени случки”.  Докато търсех подарък за племенницата ми в книжарницата погледът ми беше привлечен от красивата корица и очевидно приказките прадназначени за малки момиченца. Любопитството ми се разпали още повече, след като видях, че авторката е българка. Реших да прегледам приказките и се зачетох в случайно избрана. Оказа се приказката „Самотната принцеса”. Историята меко казано ме изуми, затова направо отидох на касата и си купих книжката. Вечерта вкъщи на спокойствие прочетох всички приказки. От всичко написано мога да обобщя, че това са приказки за възрастни, с поука и край, който не е класическия „и заживели щастливо”. Нататък „Принцесешки истории и други необикновени случки” от Катя Антонова