Айзък Азимов за бъдещето и роботиката


За Айзък Азимов, каквото и да напиша, няма да е достатъчно. Откакто попадна в ръцете ми негова книга в ученическите ми години, пред мен се откри цял един нов свят. Той отвори очите ми за научната фантастика, за необятния свят на въображението. Всичките му разкази за роботите са просто великолепни. Затова когато Бард преиздаде романите „Стоманените пещери” и „Голото слънце” в един том, побързах да си го взема и да попадна отново в бъдещето.

„Стоманените пещери” ни среща с детектив Илайджа Бейли от Земята, някъде в далечното бъдеще. Земята е разделена на огромни градове, които буквално са изградени под земята, хората почти не излизат на повърхността, хранят се с изкуствено приготвена храна, ползват обществени бани и тоалетни и това да имаш апартамент с три стаи е лукс. Популацията непрекъснато нараства, но някъде в хода на историята земляните са се отказали от космическите пътувания и завладяването на нови светове. Колонизаторите са се отцепили и сега има 50 външни свята, всеки със собствени нрави и обичаи, на които за разлика от населението на Земята популацията е строго контролирана. За сметка на това космополитите (хората от външните светове) остаряват много по-бавно и живеят стотици години. Най-голямата разлика обаче остава в отношението към роботите. На външните светове те са част от ежедневието и тяхното производство непрекъснато се усъвършенства. На Земята е останало консервативното отношение, хората се страхуват и бунтуват срещу тяхното използване, въпреки трите закона на роботиката:

1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
2. Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
3. Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.

Действието на романа се развива около убийството на космополит, което се е случило на Земята и разбира се влече след себе си множество политически проблеми между Земята и Външните светове. На детектив Илайджа Бейли е възложена отговорната задача да разследва случая. За негов партньор е определен робот Данийл Оливо, представител на външните светове. Първоначално Илайджа подхожда с предубеденото отношение, че това е просто една машина, но в хода на работата им неговото мнение се променя и той започва да уважава р. Данийл Оливо. Историята те увлича и те държи в напрежение да разбереш как е станало точно убийството и кой е извършителят. Наред с това лека полека Азимов разкрива едно бъдеще, което не изглежда по-съвършено от сегашното. А дори напротив, по-мегаполистично и прекъснало връзка с природата. Неизменни са само човешките страсти и емоции.

В „Голото слънце” отново се срещаме с Илайджа Бейли няколко години по-късно след събитията от „Стоманените пещери”. Той е пратен на мисия да разследва убийство на планетата Солария, един от 50-те външни свята. Там той отново е партньор с р. Данийл Оливо. Солария е свят, на който населението е само около 20 000 души и е изключително зависещо от роботите. Докато в първия роман беше обрисувано бъдещето на Земята, тук авторът представя едно алтернативно бъдеще, в което хората изпитват отвращение от физическия контакт, живеят в изолация и са изключително зависими от технологиите.

Романите се явяват една своеобразна прелюдия на „Фондацията“, но няма да развалям изненадата, а и все още ми остава втория том със следващите две истории.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s