Айзък Азимов за бъдещето и роботиката – част 2


След първия том от поредицата на издателство Бард със заглавия от Айзък Азимов „Роботите“ дойде ред и на втория. Там са включени романът „Роботите на зората” и цикълът разкази „Аз, роботът”.

„Роботите на зората” започва две години след събитията в „Голото слънце”. Илайджа Бейли отново е избран да разплете мистерията около едно убийство, но на… робот. За целта е изпратен на планетата Аврора – най-стария и влиятелен от външните светове, на който е извършено престъплението. Там Бейли се среща с познатите от предишните ни романи, герои, р. Данийл Оливо, Гладиа, Хан Фастълф, но и с един нов робот, който ще има особено значение за развитието на историята. В разгадаването на престъплението е заложена не само репутацията на Бейли, но и бъдещето на земляните, които искат да напуснат стоманените си градове и да колонизират ненаселените светове от галактиката. На фона на сложната политическа обстановка и трудностите при разследването, разцъфтява забранената любов между Илайджа и Гладиа.

Тук за първи път се споменава прословутата психоистория, която ще даде началото на събитията от романите за Фондацията. Само че тя е все още идея в главата на Хан Фастълф, който изпреварва във вижданията си своето време.

След „Роботите на зората” би следвало логически и хронологически книгата да бъде завършена с романа „Роботите и империята”, чието действие се развива 200 години по- късно, дава отговор на много въпроси, включително как е възникнала империята и защо в нея няма роботи, но вместо това издателство Бард са включили цикъла разкази „Аз, роботът”, който ни връща отново на Земята във времето преди завладяването на нови светове от хората и началото на изобретяването на роботите. Главен герой е Сюзан Келвин, изключителен робопсихолог, който успява да разплете и най-загадъчните случаи при странни прояви на поведение от роботите. Предполагам решението на Бард да включи именно тези разкази е заради споменаването на Сюзан Келвин и някои от най-интересните й случаи в „Роботите на зората”, където името й вече е станало легенда на външните светове, а на земята е потънало в забрава.

Разказите са представени като различни истории под формата на интервю със Сюзан Келвин. Годината е 2057, едно бъдеще, което повечето от нас ще видят, Сюзан е на 75 години и се връща към най-интригуващите случаи от нейната работа. Сред любимите ми разкази са „Лъжецът” и „Улики”.

Оставям отворен край и се надявам скоро Бард да зарадва читателите с „Роботите и империята”, за да видим какво се случва с потомците на Бейли, къде изчезват роботите и как ще се създаде бъдещата империя.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s